Над 9000 лева месечен доход? Ето колко българи имат такъв

Броят на хората, декларирали заплати от трудови договори, расте във всички категории възнаграждения, с изключение на минималната работна заплата, става ясно от писмен отговор на финансовия министър Кирил Ананиев в отговор на запитване от депутата от БСП Жельо Бойчев. Показаната от ведомството разбивка се отнася за декларираните доходи за месец юли тази година в сравнение със същия месец на миналата година.

Трябва да се отбележи все пак, че броят на лицата, подали декларации за доходи от трудови правоотношения, се понижава на годишна основа. Той спада от 2,458 до 2,312 млн. души или 146 хил. души. Това е напълно обяснимо, като се има предвид, че 2019 г. беше една от най-силните за местната икономика, а през 2020 г. вече сме в тежка криза.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Единственият спад се наблюдава в кохортата на получаващите минимална работна заплата или по-малко, т.е. под или равно на 560 лв. В нея деклариращите доходи на трудов договор се понижават с 242,6 хил. души. Това означава две неща.

Първо, част от тях са били съкратени, което за пореден път доказва, че нискоквалифицираните на трудовия пазар са най-уязвимата група по време на кризи. Второ, немалка част от съкратените или почти 100 хил. души са започнали да получават по-високо възнаграждение през изминалата година. Това също е логично защото често на МРЗ са лицата не само с ниска квалификация, но и тези с малко опит. Тъй като той се покачва, те започват да получават и по-големи заплати.

Правителството направи първата правилна мярка до момента: понижаването на данъците

Реториката на финансовото министерство обаче може да изиграе лоша шега на икономиката

Данните потвърждават подобен феномен. Броят на получаващите между 560 и 1000 лв. месечно расте с 39,7 хил. души, а този на хора с доходи между 1000 и 2000 лв. - с други 24,6 хил. души между 2019 и 2020 г. Казано иначе, вероятно поне три четвърти от хората, които през 2019 г. са били на минималната работна заплата и не са съкратени, през юли тази година вече са на по-висок трудов договор.

Силно положителна тенденция е и нарастването на броя хора, които декларират доходи от трудово възнаграждение в най-високите категории - между 3000 и 6000 лв., между 6000 и 9000 лв. и над 9000 лв. В тези категории ръстът е съответно от 8767, 2528 и 324 души. В тези кохорти попадат средното и висшето ниво на мениджмънт в много от компаниите, най-вече в големите, част от ИТ специалистите и други професионалисти.

Изненада: Доходите на българите растат в кризата

Тези данни може да се дължат на методологията, използвана от НСИ

Така, благодарение на покачването на заплатите, респективно на подобряването на стандарта на живот, расте и начисленият данък върху доходите на физическите лица, въпреки че страната е в криза и въпреки че броят на облаганите лица се свива с почти 150 хил. души. Докато през юли 2019 г. той е бил 281 млн. лв., през юли тази година той вече е 287 млн. лв. Така докато данъкоплатците се понижават с 6%, данъчните постъпления от този налог се увеличават с малко над 2%.

От публикуваната информация също става ясно, че през 2019 г. общо обложените с данък върху доходите са 3,125 млн. души, половината от които са декларирали доходи в размер на минималната работна заплата. Прави впечатление също, че 20 хил. души, които са декларирали годишна данъчна основа от 108 и повече хиляди лв. са платили по-високи данъци отколкото 1,546 млн. души, които са плащали въз основа на минималната работна заплата: 567 срещу 544 млн. лв.