Българската здравна система се изправя пред нарастващ и все по-видим структурен натиск - разходите растат по-бързо от приходите, населението застарява, а моделът на финансиране все по-трудно отразява реалността. Това показва експертният доклад на Health Metrics, който поставя под въпрос устойчивостта на НЗОК в средносрочен план.

Демографията пренарежда системата

Към края на 2024 г. населението на България е 6,44 млн. души и продължава да намалява, като делът на хората над 65 години достига 24,5%. Очакванията са той да нарасне до около 31% до 2050 г.

Паралелно с това почти половината от работната сила вече е над 45 години - тенденция, която едновременно увеличава нуждата от здравни услуги и ограничава потенциала за приходи от осигуровки. Съотношението между работещи и възрастни също се влошава - на един човек над 65 години се падат по-малко от трима в трудоспособна възраст.

Този демографски натиск се комбинира с ограничена приходна база. Пазарът на труда остава стабилен като нива, но без значителен потенциал за разширяване - около 3 млн. души работна сила през последните години.

Така системата разчита на сравнително малък брой платци, докато нуждите от финансиране растат, особено заради увеличаващия се брой хронични и социалнозначими заболявания, чието лечение е дългосрочно и ресурсоемко.

Разходите за здравеопазване нарастват устойчиво и достигат над 10 млрд. лв. през 2024 г. Най-голям натиск идва от болничната помощ - разходите за нея се увеличават от 1,63 млрд. евро през 2019 г. до 2,75 млрд. евро през 2023 г. В същото време системата остава силно фокусирана върху лечение в болници, а не върху профилактика и извънболнична грижа - дисбаланс, който допълнително оскъпява модела.

Скритият дефицит вече е видим

Докладът отчита задълбочаващ се структурен дефицит. Публичното финансиране покрива около 63% от разходите, докато директните плащания от домакинствата достигат 36% - най-висок дял в ЕС.

Това се отразява директно върху хората - разходите на домакинствата за здравеопазване са нараснали с около 60% за последните пет години. Системата не само не компенсира този натиск, но и увеличава финансовата уязвимост. Въпреки растящите разходи, България остава с най-висока смъртност в ЕС. Основните причини са заболяванията на кръвообращението (60,7%) и онкологичните заболявания (17%).

Предотвратимата смъртност също е сред най-високите в съюза - индикатор за недостатъчна профилактика и късно лечение.

Допълнителен натиск идва от лекарствените разходи, които често се подценяват спрямо реалното потребление. Част от медикаментите не се реимбурсират напълно, което увеличава доплащането от страна на пациентите.

В същото време механизмите за контрол на разходите водят до значително нарастване на задължителните отстъпки от фармацевтичните компании - с около 115% между 2022 и 2025 г., достигайки близо 450 млн. евро и с очакване да надхвърлят 500 млн. евро през 2026 г.

Този модел поставя под риск достъпа до терапии и устойчивостта на пазара.

Система в режим на "предвидима криза"

Липсата на адаптивност в модела - фиксирана здравна вноска, краткосрочно бюджетиране и отсъствие на средносрочна визия - води до ситуация, при която системата ежегодно планира недостиг на средства.

Основният извод е ясен: настоящият модел не отговаря на демографските, икономическите и здравните реалности и без промени ще продължи да генерира дефицити и да функционира в режим на постоянно кризисно управление.

Какво предлагат експертите

Сред предложените мерки са:

  • повишаване на здравноосигурителната вноска (поетапно от 8% към 10%)
  • намаляване на броя на неосигурените лица
  • по-големи трансфери от държавния бюджет
  • гарантиран ръст на здравните разходи
  • по-реалистично планиране на бюджета за лекарства

Според анализа, подобни стъпки могат да доведат до значителен допълнителен ресурс в системата и да подобрят нейната устойчивост.