Гърция се нуждае от нови договорености с държавите кредитори от еврозоната, след като на 20 август излезе от програмата за финансова помощ. По този начин ще бъдат осигурено продължаването на реформите и бюджетната дисциплина, смята комисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. 

Властите в Атина получиха над 200 милиарда евро заеми от страни членки на еврозоната в хода на трите спасителни програми след 2010 година. Някои от тези кредитори са обезпокоени, как Гърция ще да изплаща заемите в следващите десетилетия и дали няма да отмени вече приети реформи, след което в страната да започнат нови икономически проблеми. 

"Необходимо е да съгласуваме споразумение за след приключване на програмата, което да способства за по нататъшно осъществяване на приетите реформи. А така също за провеждането на разумна данъчно-бюджетна политика. Но това не бива да бъде замаскирана нова спасителна финансова програма", пише Пиер Московиси в своето подготвено изказване, което той ще направи пред Института по международни отношения във Вашингтон.

След като Гърция излезе от спасителната програма през август, страната ще си върне пълния суверенитет по отношение на данъчно-бюджетната политика. е трябва само да се съобразява с доста по-лекия от сегашните проверки годишен анализ на кредиторите в рамките на т.нар. постпрограмно наблюдение.

Но много страни от еврозоната са обезпокоени, че това няма да бъде достатъчно и отказът от формален контрол ще бъде използвано за политически цели от премиера Алексис Ципрас.

За да се гарантира изпълнението от Атина на реформите в близките години кредиторите разглеждат въпроса за допълнително облекчаване на дълговото бреме, което да бъде свързано с икономическото развитие на страната. Но може и да доведе и до допълнителни условия за контрол върху финансовата политика на страната от еврозоната за още дълги години.