Китай произвежда дроновете на света, но забрани летенето им над Пекин

Безспорният глобален лидер в безпилотната авиация е Китай. Страната контролира над 70% от световния пазар на граждански дронове, а секторът на т.нар. "икономика на малката височина" е официално заложен в държавните петилетни планове.

Броят на регистрираните летателни апарати там вече надхвърля 3 млн., според оценки на експерти.

Местното издание South China Morning Post пише, че властта е приела затягане на регулациите около дроновете. 

Законопроект за гигантски глоби вдига дрон сектора на бунт

Ако текстовете бъдат приети, най-ниската санкция за нарушение с безпилотен апарат става 15 000 евро

Така се въвежда пълна забрана за притежание, съхранение и използване на безпилотни апарати от 15 ноември в столицата на Китай - Пекин. 

Инцидентът, който промени закона

Поводът за крайната мярка е тежък инцидент от края на юни, при който малък летателен апарат се разби в най-високия небостъргач в Пекин - кулата China Zun.

Катастрофата отне живота на пилота и рани 13 души.

Властите заявиха, че целта на новите ограничения е да се "засили защитата на сигурността в столицата".

Прави ли Русия дронове с алуминий от "вражеска" Ирландия?

Най-големият производител на ключова суровина е под контрола на санкциониран олигарх

Досега в столицата бяха забранени единствено нерегламентираните полети и търговията на дребно. Новоревизираните разпоредби за управление на безпилотни летателни апарати бяха обявени в неделя на уебсайта на общинската администрация.

Те ще важат в целия град, включително и в частни домове, пише изданието.

Градската управа е стартирала програма за субсидирано предаване и рециклиране. Както отбелязва Bloomberg, компенсациите за доброволно предаден дрон достиган до 3000 юана, или около 390 евро.

Сред крайния срок полицията получава правомощия да конфискува техниката и да налага санкции. Вносът на дронове от туристи също остава блокиран.

Урок от китайския модел

Случаят с катастрофата показва фундаменталното напрежение в съвременния китайски модел на управление. Тънка е границата между стремежа към технологична хегемония и същинска мания.

В провинциите Шънджън и Гуанджоу вече тестват автоматизирани въздушни таксита и дронове за доставки на храна по домовете.

Технологичната война между двете най-големи икономики се пренесе с пълна сила и във въздуха. През август Пекин отговори на американските санкции, налагайки филтър върху износа на дронове с потенциална военна употреба към САЩ.

САЩ налага 100% мита върху ключов за китайската икономика сектор

Влизат в сила седмици преди среща между Доналд Тръмп и Си Дзинпин, на която се очаква да обсъдят търговските си отношения

Мярката е реакция на серията от забрани от страна на Белия дом, който затвори пазара за новите китайски безпилотни апарати под претекст за защита на критичната си инфраструктура от шпионаж.

А и Пекин не е единственият град. Проучвания на South China Morning Post по-рано разкриха, че близо 20 от най-големите градове в Китай са въвели пълна забрана за граждански полети с дронове в централните райони.

Според изданието някои промени са въведени без политически обявления.