Лиз Тръс издържа само 45 дни: Kои са най-кратко управлявалите премиери в Европа?

Британският премиер Лиз Тръс подаде оставка след само 45 дни на поста.

Тя пое формално управлението от Борис Джонсън едва на 6 септември, но след премиерството на хаотични политически решения, падащи икономически показатели, медийни гафове и високопоставени оставки - да не говорим за социологическите проучвания, които показаха, че нейната Консервативна партия се срива, докато опозиционната Лейбъристка партия набира скорост - Тръс се отказа.

Тръс официално е най-кратко управлявалият министър-председател на Великобритания, изпреварвайки следващия кандидат Джордж Канинг, който беше министър-председател 118 дни, докато умря на поста през 1820-те години.

Кои са някои от другите краткосрочни премиери в Европа?

Euronews състави (неизчерпателен) списък с някои от акцентите от последните 50 години на политиката, с политици, които са служили 200 дни или по-малко - с изключение на тези, които са били служебни или временни премиери (изключвайки поне един португалски политик, грък, финландец, двама сърби и испанец от списъка).

Черна гора: Дритан Абазович - 176 дни

Абазович е най-скорошната жертва сред европейските министър-председатели, след като загуби мястото си след парламентарен вот на недоверие на 20 август, но той остава на поста за момента.

Лидерът на либерално-зелената партия URA дойде на поста, след като предишното правителство също се разпадна през април, тъй като политическите съюзници не успяха да се справят с липсата на напредък, национализъм и обструкционизъм, практика, при която законите и политиките се забавят умишлено.

Собствената коалиция на Абазович от предимно проевропейски и малцинствени партии се разпадна, след като той подписа противоречивото споразумение за имоти със Сръбската православна църква в началото на август, което предизвика незабавни протести от страна на опозицията, тъй като местните медии съобщиха, че договорът е подписан тайно.

Новият премиер на Черна гора все още не е обявен.

Белгия: Пол Ванден Боейнантс - 165 дни

Пол Ванден Боейнантс е бил два пъти министър-председател на Белгия: първия път за две години през 60-те години на миналия век и след това отново само за 165 дни между 20 октомври 1978 г. и 3 март 1979 г.

След мандата си като министър-председател Ванден Боейнантс имаше много пъстър живот във и извън политиката. Той получи тригодишна условна присъда през 80-те години, след като беше осъден за данъчни измами.

След това, през 1989 г., той очевидно е бил отвлечен от престъпна банда и държан като заложник в продължение на месец, докато те са искали откуп от 30 милиона белгийски франка (около 30 милиона евро).

Ванден Боейнант напусна политиката на пълно работно време в средата на 90-те години. Умира през 2001 г. от пневмония след сърдечна операция.

Естония: Андрес Таранд - 161 дни

Служейки като министър-председател на Естония само за 161 дни, Андреас Таранд е най-кратко, управлявалият лидер на балтийската държава досега, на поста от 8 ноември 1994 г. до 17 април 1995 г.

Природозащитник през целия живот, Таранд е учил климатология в университета и е бил министър на околната среда на Естония в две различни правителства.

По-късно Таранд беше избран в Европейския парламент и беше евродепутат от 2004 до 2009 г.

Франция: Бернар Казньов - 161 дни

Източник: Getty images

Бернар Казньов

Френският премиер социалист Бернар Казньов беше на поста само пет месеца и четири дни от декември 2016 г. до май 2017 г.

Той беше назначен на поста от президента Оланд, след като предшественикът му стартира президентска кампания, а Казньов подаде оставка в края на мандата на Оланд, когато Еманюел Макрон пое поста президент на Франция.

Косово: Албин Курти - 121 дни

Източник: Getty images

Албин Курти

Когато дългогодишният лидер на основната опозиционна партия в Косово, Албин Курти, най-накрая стана министър-председател през февруари 2020 г. след месеци на преговори с коалиционните си партньори, той не очакваше президентът на САЩ Доналд Тръмп да го свали.

Тръмп беше нетърпелив да се намеси в разрешаването на неразрешимите политически проблеми между Косово и Сърбия, а Курти стоеше на пътя му.

Американският пратеник на Балканите Ричард Гренел състави коалиция от партии в парламента, която предложи вот на недоверие срещу Курти. Това проработи и той беше свален след точно четири месеца на власт.

Като се има предвид това, когато правителството, подкрепяно от Тръмп, се разпадна няколко месеца по-късно - Курти беше преизбран убедително.

Италия: Аминторе Фанфани - 102 дни

Аминторе Фанфани е бил министър-председател на Италия общо шест пъти - първият път само за 22 дни през 50-те години на миналия век - но последният му мандат на власт постави бившия фашистки политик в списъка.

Той беше министър-председател от 18 април до 29 юли 1987 г., период от 102 дни.

Фанфани започва политическата си кариера в Националната фашистка партия на Мусолини. Той играе важна роля в забраната на италианските евреи да заемат работа в правителството или академичните среди, а след като Мусолини е убит, той бяга в Швейцария до края на войната.

Когато се завръща в политиката, става християндемократ и ръководи шест различни правителства през 50-те, 60-те и 80-те години на миналия век.

Румъния: Михай Ръзван Унгуряну - 89 дни

Михай Ръзван Унгуряну беше назначен за министър-председател на Румъния през февруари 2012 г. в опит да бъде стабилизирана страната на фона на сериозна политическа криза.

Унгуряну беше назначен на поста от румънския президент и опора на консерваторите Траян Бъсеску.

Ходът на Бъсеску беше определен от някои като копи-пейст на издигането на Владимир Путин от руския президент Борис Елцин - но Унгуряну и Путин на практика нямаха нищо общо и бившият директор на Румънската разузнавателна служба не успя да премине през вота на недоверие от голямата коалиция на страната в началото на май същата година.

Унгуряну остава активен в румънската политика, като през следващите години е член на парламента.

България: Андрей Луканов - 22 дни

Източник: Wikipedia

Андрей Луканов

На фона на политическите катаклизми, след като имаше четири общи избора - и четирима премиери - през последните 18 месеца, Андрей Луканов държи рекорда за най-малко време като държавен глава на България, поставен в края на 1990 г.

Тъй като влиянието на Съветския съюз в Източна Европа отслабва, редица комунистически страни се оказват на кръстопът, включително България.

Луканов е последният министър-председател на Социалистическа република България и когато страната започва прехода си към демокрация в западен стил след многопартийни избори, той остава на поста до 7 декември 1990 г.

Въпреки предложенията му за съставяне на коалиционно правителство с опозицията, те бяха отхвърлени с мотива, че Луканов - бивш лоялен на Комунистическата партия и високопоставен политик - трябва да носи отговорност за влошаващата се икономика и миналите престъпления на бившия режим.

В крайна сметка той беше принуден да напусне поста чрез широкомащабни демонстрации и обща стачка.

Луканов беше убит през 1996 г.

Хърватия: Йосип Манолич - 22 дни

Краткият престой на Йосип Манолич като министър-председател на Хърватия се случи в много бурен момент, когато Хърватия обяви своята независимост от Югославия на 25 юни 1991 г., предизвиквайки война с етническите сърби в страната, подкрепяни от Белград и останките от Югославската народна армия.

Манолич стана първият премиер на новата независима страна по подразбиране, продължавайки ролята си на премиер на Хърватия в рамките на Югославия, позиция, която зае през август 1990 г.

Въпреки това, след като президентът Франьо Туджман подписва Споразумението от Бриони през юли 1991 г., което допълнително прекъсва връзките на страната с други югославски републики, Манолич е заменен от Франьо Грегорич, натоварен от Туджман да ръководи голямо коалиционно правителство, наречено Правителство на националното единство.

Манолич, бивш ръководител на югославската агенция за сигурност OZNA и член на партизанската антифашистка съпротива през Втората световна война, беше един от ключовите основатели на хърватската националистическа дясноцентристка партия HDZ и се смяташе за вторият най-влиятелен човек в Хърватия по това време след Туджман.

Въпреки това, след като през 1995 г. опитът на Манолич да организира масово дезертиране на членове на HDZ, за да лиши Туджман от парламентарно мнозинство, се провали, звездата му избледня и той стана до голяма степен невлиятелен.

Манолич, който навърши 102 години през март 2022 г., е един от най-възрастните живи бивши премиери в света.

Литва: Aлбертас Шименас - 3 дни

Известен като един от подписалите Акта от март 1990 г. за възстановяване на литовската държава, който ефективно обявява независимостта на Литва от Съветския съюз, Шименас става министър-председател на балтийската страна на 10 януари 1991 г., след като предишното правителство подава оставка поради икономически сътресения.

Шименас обаче изчезна три дни по-късно, след като съветската армия влеза в столицата Вилнюс и обсади ключови сгради в града в това, което по-късно беше наречено Януарски събития.

Смятани за един от основните недостатъци на управлението на лидера на СССР Михаил Горбачов, насилствените сблъсъци с литовското население доведоха до 14 убити цивилни и около 140 ранени.

Тъй като Шиминас не можеше да бъде намерен никъде сред сътресенията, Гедиминас Вагнориус - друг подписал акта от март 1990 г. - проведе спешна сесия и пое юздите.

Шименас се появи отново на 14 януари, присъединявайки се към правителството на Вагнориус като министър на икономиката, докато това правителство не се разпадна през юли 1992 г.

Швеция: Магдалена Андерсон - 7,5 часа

Източник: Getty images

Магдалена Андерсон

Първата жена министър-председател на Швеция Магдалена Андершон издържа само седем часа и половина на поста (първия път).

През ноември 2021 г., след дни на преговори, лидерът на социалдемократите Андершон успя да състави правителство на малцинството с подкрепата на две по-малки партии.

След като парламентът одобри назначението й, тя представи нов бюджетен план за страната, но една от партиите оттегли подкрепата си и тя подаде оставка само седем часа и половина след като получи поста.

Няколко дни по-късно бюджетът беше отново на масата, изменен и одобрен, а Андерсон отново беше избрана за министър-председател на Швеция, роля, която тя изпълняваше, докато не беше сменена през октомври 2022 г. след общите избори.