Евтиният внос на подправян пчелен мед застрашава пчеларството по целия свят, се посочва в проучване на Европейския център за съвместни изследвания, според което в 14 от всеки 100 проби пчелен мед е открита добавена захар.

Изследването е направено след доклад на Европейския парламент за най-фалшифицираните храни, в който пчелният мед заема 6-то място. Тествани са 2 264 проби с мед от страните членки на Европейския съюз плюс Норвегия и Швейцария, взети на всички нива на веригата за хранителни доставки, информира Euractiv.

За около 20% от продуктите, представяни като смес от няколко вида мед от страни от ЕС или като чист мед с географско наименование за произход от конкретна държава членка на общността, са възникнали съмнения, че съдържат добавяна захар.

Цената на пчелния мед през 2017-а може да скочи с 50%

Цената на пчелния мед през 2017-а може да скочи с 50%

Браншът се надява да няма голям внос от Украйна и Китай

Измамите с меда стават по няколко начина - чрез продажбата на по-евтиния многоцветен мед като получен от само една култура, цената за който обикновено е по-висока; чрез добавяне на захарен сироп за увеличаване на количеството; чрез вадене на меда, преди да е напълно готов, и последващото му изкуствено сушене , за да се спестят времето за получаването му и разходи по производството, обясняват от Euractiv.

Страните от ЕС са длъжни да извършват лабораторни проверки на произвеждания и внасяния от тях мед по параметри като произход, нива на полен и влага, както и за наличие на добавена захар. Методите за проверка обаче се различават, а фалшификаторите ги проучват добре, за да могат да се изпреварят контролните органи.

"Само с един метод не е възможно да се установи доколко автентичен е всеки мед, тъй като има страшно много начини за подправянето му. Нещата тук са като с допинга в спорта - извършващите проверката никога не могат да са сигурни, че на пазара не се е появил нов стимулант", обяснява д-р Щефан Щварцингер, професор по структурна биология в университета в германския град Байройт.

Гражданите на ЕС обаче обичат меда и изяждат средно по 700 грама годишно, като Гърция и Австрия са начело в списъка с по 1,7 килограма на глава от населението. Но общността консумира повече мед, отколкото произвежда, като най-големите вносители са Великобритания, Белгия и Испания.

Половината от вносния мед в ЕС идва чак от Китай, тъй като например Етиопия, която произвежда една четвърт от меда в Африка, не е в състояние да осигури достатъчни количества за задоволяване на потребностите на общността.

Китай е най-големия производител на пчелен мед в света, като през 2014 г. там са добити 437 600 тона при 161 031 тона в ЕС. Между 2000 и 2014 г. производството на мед в страната се е увеличило с 88%, стимулирано от нарастващия износ на продукта, сочат данни на Организацията за земеделие и прехрана към ООН. Броят на пчелните кошери за същия период обаче е нараснал само с 21%. Продажбите на мед в чужбина са осигурили на Китай 276,6 млн. долара през 2016 г.

Евтиният китайски мед е подтикнал някои европейски страни да го внасят и след това реекспортират, представяйки го за свое производство. Между 2012 и 2015 г. Испания, Словакия, Португалия, Полша, Холандия, Литва, Италия, Ирландия, Германия и Белгия са увеличавали износа на мед, докато същевременно вносът им от Китай е нараствал драстично, а при последвалия спад през 2016 г. същото се случва и с износа на мед от посочените държави.

Заливащият ЕС китайски мед не е нищо ново - между 2002 и 2004 г. вносът му бе забранен заради липсата на информация за произход върху етикетите и риска да съдържа олово. Забраната обаче бе отменена заради нарасналото търсене, което общността не успя да покрие с доставки от алтернативни източници, и вносителите се възползваха максимално от разкрилата се възможност.

По-голямата информираност на потребителите също накара вносителите да се откажат от китайския мед, а все повече вериги супермаркети в ЕС използват ядрено-магнитния резонанс за проверка на качеството на продукта, за да избегнат обвинения в измама с храни, отбелязва sinor.bg.