Какво можем да очакваме от това посещение на Путин в края на тази седмица? Емоционалната и медийна кулминация на двудневната му визита в Гърция е участието в тържествата в събота послучай 1000 години руско присъствие на Атон (Света гора). Путин ще използва случая за разговори с гръцкия президент ПрокописПавлопулос и с премиера на страната Алексис Ципрас. Според суховатото официално съобщение, двамата ще обсъждат "ключови въпроси на двустранното търговско-икономическо и инвестиционно сътрудничество, включително реализацията на съвместни проекти в сферата на енергетиката и транспорта". Звучи доста скучно, но в действителност е сензационно.

Природен газ за "Посейдон"

Ето за какво всъщност става въпрос: под "съвместни проекти в енергетиката" трябва да разбираме основно газопровода ITGI "Посейдон" с капацитет до 16 милиарда кубически метра. Руският Газпром се договори през февруари с гръцките и италианските си партньори за проучване на възможностите за неговото изграждане. Този газопровод, който ще тръгва от североизточна Гърция, ще преминава на югозапад, пресичайки Йонийско море, за да стигне накрая до южна Италия, си има един голям проблем: засега изобщо не е ясно как Газпром ще пълни тръбата от руския град Анапа. Владимир Путин може да се възползва от първото си посещение за последните шест месеца на територията на ЕС, за да даде отговор на този въпрос, от който зависи жизнеспособността на този нов маршрут за доставки на руски газ на европейския пазар. А отговорът, всъщност, се свежда до едно: възраждането на проекта "Южен поток". Как иначе, ако не по дъното на Черно море, а после през България или през Румъния и България, да стигне природният газ до Гърция?

Чисто теоретично това би могло да стане и през Турция, но това би означавало възраждането на "Турски поток". Този вариант е твърде нереалистичен с оглед на рязкото изостряне на отношенията между Москва и Анкара след свалянето на руския бомбардировач и цялостната ситуация в Сирия. Кремъл е в обтегнати отношения и с ЕС, но сътрудничеството в енергийната сфера продължава. В полза на възраждането на "Южен поток" говори и фактът, че основната част от проектантската дейност вече е завършена, създадена е значителна инфраструктура, даже са положени някои от тръбите. И накрая: трябва да бъде изпълнен и със смисъл вече готовият тръбопровод от Западен Сибир до Анапа.

Само Путин може да реши

Вярно, че Владимир Путин ще трябва да превъзмогне своята гордост. По време на визитата си в Анкара на 1 декември 2014 година, обиден на ЕС, вдъхновен от анексирането на Крим и очарован от неосъществимите обещания на Ердоган, именно Путин взе волунтаристичното решение да погребе "Южен поток" в името на "Турски поток". Сега е ясно, че това беше сериозна стратегическа грешка, в резултат на която Газпром не получи нищо и загуби много време и още повече пари. ЕС имаше сериозни резерви относно "Южен поток", тъй като Москва се договаряше зад гърба му със София в нарушение на законите на съюза. Но в днешно време спорните въпроси могат да се решават на масата за преговори. Подписвайки меморандума за "Посейдон", Газпром недвусмислено даде да се разбере, че в бъдеще ще се придържа стриктно към изискванията на ЕС.

 

Ако в Кремъл надделее прагматизмът над гордостта, Путин ще направи това, което не може да стори никой друг освен него: в Атина да обяви някакъв газопровод, който в голяма степен ще следва маршрута на "Южен поток". При това не само от българското крайбрежие на юг, но и на северозапад към Унгария и Австрия. А за запазване на репутацията, проектът ще бъде кръстен другояче: "Балкански поток", "Посейдон" или нещо друго.

Четири причини да очакваме сензация

Има няколко фактора, които могат да подтикнат руския президент към такава стъпка. На първо място е продължаващата неяснота около изпълнението на газопровода "Посейдон". Ако Москва действително иска да изгради газопровода, то няма по-добро място от Атина за обявяването на старта на проект с доминиращо руско участие. Проект, който ще осигури нови работни места и транзитни доходи за Гърция.

Второ: На 17 май гръцкият премиер Ципрас присъства на тържествената церемония за началото на строежа на Трансадриатическия газопровод (TAP). До 2020 година по него ще потече азербайджански природен газ през Турция, заобикаляйки Русия, и който през Гърция ще стига до Италия. Ако Русия не иска да отстъпва на конкурентите си газопреносната инициатива в Югоизточна Европа и държи да запази дял в големия италиански пазар, тя трябва бързо да наваксва.

На трето място не е ясна и съдбата на проекта "Северен поток-2", който Москва форсира след отмяната на "Южен поток" и провала на "Турски поток". В Брюксел се противопоставят на нов руски тръбопровод в Балтика, /по който теоретично би могла да бъде снабдявана и Италия/, но са склонни да подкрепят руски тръбопровод под Черно море за осигуряване на доставките за югоизточните страни-членки.

И не на последно място става дума за решаване на въпроса за транзита на природен газ през Украйна. Ако Кремъл непременно иска да прекрати доставките по този маршрут, трябва да побърза с алтернативен вариант, тъй като договорът с Украйна изтича през 2019 година.

Всички тези съображения навеждат на мисълта, че от визитата на Владимир Путин в Гърция в края на тази седмица можем да очакваме сензационни новини. Остава да видим дали това ще се оправдае.