Въглеродният данък на ЕС може да струва на руските доставчици на желязо, стомана, алуминий, торове поне 1,1 милиарда евро годишно. Износителите на тези руски стоки с голям въглероден отпечатък ще плащат подобна сума, когато европейските власти започнат да налагат изцяло трансграничния данък върху въглеродните емисии, официално предложен от Европейската комисия на 14 юли. Това следва от изчисленията на РБК по методологията, утвърдена от Министерството на икономическото развитие, което. отговаря за консултациите с ЕС относно данъка върху въглерода.

Въз основа на обема на вноса през 2020 г. данъкът ще засегне експортните доставките на Русия за ЕС в размер на почти 7 милиарда евро (7,3% от общия внос на стоки от Русия за миналата година в Европейския съюз) и в натура - 16,3 милиона тона (през 2019 г. - 18,4 милиона тона), следва от базата данни на Евростат за външната търговия. За Русия данъкът всъщност ще бъде еквивалентен на допълнително мито от 16% върху стойността на стоките - 1,1 милиарда евро от 7 милиарда евро.

Най-много трябва да се плати за вноса на желязо и стомана от Русия - 655 млн. евро, за азотните торове - 398 млн. евро, което отразява по-големите обеми на доставки в тонове, както и показатели за въглеродната интензивност на тези продукти.

Руските компании губят до $5 милиарда от въглеродния данък на ЕС

Руските компании губят до $5 милиарда от въглеродния данък на ЕС

Изследване на Boston Consulting Group за световната търговия

Европейският съюз иска да наложи специален данък върху вносителите на "мръсни" стоки - първият в света от този вид, за да намали емисиите на парникови газове до 2030 г. с не по-малко от 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Тези допълнителни разходи целят да насърчат производителите да намалят вредните емисии. Проектът на съответния регламент за стоките, върху които ще се събира данъкът за въглерод, определя:

  • цимент (четири кода от Европейската стокова номенклатура);
  • електричество (един код);
  • торове (пет кода, включително амоняк, азотни торове и азотсъдържащи комплексни торове);
  • желязо и стомана (12 кода, включително релси за железопътни коловози, тръби, метални конструкции, резервоари);
  • алуминий (осем кода, включително тел, алуминиеви листове, фолио).

В бъдеще данъкът върху въглеродния отпечатък може да бъде разширен и върху други стоки, като петролните продукти (за което Европейският парламент призова през март ). Миналата година над 60% от европейския внос от Русия (60,1 милиарда евро от общо 95,3 милиарда евро) идва от енергетиката.

Данъкът върху въглерода може да стане напълно действащ от 2035 г., следва от становището на експертите на Европейската комисия, които препоръчват тази опция. Предполага се, че данъкът върху въглерода върху вноса постепенно ще се увеличи до 100% през периода 2026-2035 г., когато безплатните емисионни кредити, разпределени между участниците на европейския пазар на въглерод, се премахват.