Газопроводът "Северен поток 2" е почти готов, а пред Европейският съюз (ЕС) все още стои важният въпрос как ще бъде управляван той. И докато инвеститорите виждат проектът като нещо, което има икономически смисъл за европейските потребители, то от политическа гледна точна мненията на членките от Централна и Източна Европа се различават с тези на западните страни в съюза. Това пишат в свой анализ по темата от Atlantic Council.
"За тези, които се притесняват от нарастващото влияние на Русия, позицията на Германия се разглежда като крайно опортюнистична като страната се опитва да прокара проекта напред, въпреки че той противоречи на европейската директива за газопроводи за внос от трети държави", посочват експертите в него.
Според тях действия за спирането на "Северен поток 2" на този етап биха били излишни, тъй като по него се работи усилено от 2015 година насам. Още тогава е ясно, че през следващите години отношенията между Брюксел и Кремъл се влошават на фона на анексирането на Крим.
Всъщност връщане назад вече няма след като руският държавен гигант "Газпром" получи така важното "да" от страна на Дания, за да може газопровода да мине през нейна територия. Това разрешение означава, че ще бъдат необходими едва няколко месеца, за да бъде приключена работата по проекта въпреки острите критики от страна на САЩ.
"Политическите последици от принудително спиране на проекта биха били огромни, да не говорим за правните спорове, които биха възникнали заради загубите от огромните инвестиции", смятат от Atlantic Council.
Все пак анализаторите акцентират върху това, че ЕС има един коз, с който може да покаже надмощие що се отнася до енергийната си политика. Става въпрос за т.нар. вътрешен енергиен пазар (IEM). Неговата основна цел е да създаде по-гъвкави условия за доставките на природен газ, идващи от различни доставчици, при условията на търговия, зависеща единствено от търсенето.
"Такава среда, в която доставчиците са просто пазарни субекти, подчинени на пазарните сили и на контролиращите органи (т.е. Европейската комисия), е изключително различна от тази, в която участниците на пазара като "Газпром" диктуват условията", казват от Atlantic Council и допълват:
"В ерата преди либерализацията "Газпром" не трябваше да се съобразява с правилата на ЕС и използваше монопола си, за да диктува договорните условия, задушаващи потенциалната конкуренция.".
Все пак експертите смятат, че все още начинът, по който функционира пазарът, както и контролирането му от страна на ЕС остават въпроси, по които няма едно общо мнение сред страните членки.
"Ако в крайна сметка държавите в ЕС не вярват на Брюксел за това да отговори на техните нужди, предстоят по-дълбоки предизвикателства, отколкото е просто темата за по-сериозната зависимост от руския газ", завършват те.
USD
CHF
EUR
GBP
