Европа разполага със силна икономика, значителен технологичен потенциал и достатъчно военни възможности, но продължава да зависи критично от Съединените щати за разузнавателна информация, сателитни системи и други ключови отбранителни ресурси. Същевременно континентът не произвежда достатъчно боеприпаси и техника, а тромавите процедури му пречат да реагира със скоростта, която новата среда за сигурност изисква.
Това посочи генерал-майор о.р. Ален Вютел, доскорошен представител на висшето ръководство на швейцарските въоръжени сили, по време на бизнес форума CEE Swiss Business Forum в Цюрих, на който Money.bg присъства. В началото на своята презентация той подчерта, че изразява личната си позиция, а не официалната гледна точка на швейцарското правителство или армията.
Според него светът се намира в повратна точка, белязана от разпадане на установените правила, стратегическа неяснота и все по-остра конкуренция между големите сили. За Европа това поставя не само военни, но и сериозни икономически и индустриални предизвикателства.
Европа има "много добра карта" в ръката си - икономиката
Вютел не споделя песимистичната теза, че Европа е прекалено слаба, за да се справи с новата обстановка. По думите му континентът все още държи "много добра карта" - своята икономика. Тя продължава да функционира добре, демографската ситуация не е толкова лоша, колкото често се представя, а наличният технологичен и военен потенциал остава значителен. Проблемът е, че тези ресурси не се превръщат достатъчно бързо в реален стратегически капацитет.
Европа продължава да зависи от САЩ за т.нар. критични способности. Сред тях Вютел открои самолетите цистерни, разузнавателната информация, сателитните системи и технологиите, чрез които се събират и обработват данни за местоположението и действията на потенциалния противник. Европейските държави вече полагат усилия да придобият по-голяма автономност в тези области, но процесът изисква време, инвестиции и създаване на собствен индустриален капацитет.
Не парите, а скоростта е големият проблем
Недостигът на боеприпаси е една от най-видимите слабости на Европа. Част от наличните ракети и средства за противовъздушна отбрана бяха предоставени на Украйна, което допълнително увеличи необходимостта от разширяване на производството.
В резултат на това европейската отбранителна индустрия вече се насочва към производство на повече боеприпаси, ракети и системи за противовъздушна отбрана. Според Вютел обаче наличието на технологичен потенциал само по себе си не е достатъчно. Европа трябва да се научи да закупува, произвежда и внедрява нови решения много по-бързо.
Един от най-важните уроци от войната в Украйна е способността за непрекъсната адаптация. Софтуерът може да бъде променен в рамките на седмици, докато адаптирането на хардуера и бойната техника отнема месеци. Това означава, че традиционните многогодишни процедури за разработване и придобиване на отбранителни системи вече не отговарят на динамиката на съвременните конфликти.
Източник: money.bg
генерал-майор о.р. Ален Вютел по време на презентацията си
Решението според него е по-тясно взаимодействие между въоръжените сили, технологичните компании и индустрията. Производителите трябва да получават по-бърза обратна връзка от терен, а армиите — да могат да внедряват новите разработки без продължителни административни забавяния.
Като пример за нарастващото технологично и производствено предимство на САЩ Вютел посочи космическия сектор. По неговите думи през 2026 г. страната ще извърши над 300 изстрелвания на ракети - почти по едно дневно, докато Европа ще осъществи само няколко, като разликата не е само в броя. Американците вече са превърнали производството и изстрелването на ракети в индустриализиран процес, докато европейският модел според генерала остава бавен и до голяма степен остарял.
Този пример показва по-широкия проблем пред Европа: тя разполага с научни знания и инженерни възможности, но трудно ги превръща в мащабно, бързо и конкурентоспособно производство. В новата глобална среда това изоставане има последици както за отбраната, така и за икономическата конкурентоспособност на континента.
Китай настъпва на европейския пазар
Китай също заема централно място в пренареждането на световната икономика. Страната развива изкуствения интелект, зелените технологии и други стратегически индустрии, като едновременно с това се стреми да разшири геополитическото си влияние и достъпа до международните пазари.
За Пекин Европа е преди всичко голям и важен пазар. Вютел посочи автомобилната индустрия като показателен пример за настъпилата промяна. Според него вероятно за първи път в Германия вече се внасят повече китайски автомобили, отколкото германски автомобили се изнасят за Китай.
Това би било символичен обрат за европейската индустрия. Китай вече не е само производствена база за западни компании, а пряк конкурент, който навлиза в отрасли, традиционно доминирани от европейски производители.
В същото време Вютел открои и слабостите на Пекин. Сред тях е корупцията в Народоосвободителната армия, която води до чести промени по върховете на военното командване.
Русия постави икономиката си на военни релси
Докато Европа се опитва да увеличи производствения си капацитет, Русия вече е пренаредила икономиката си за нуждите на войната. Според Вютел Русия вече не може да бъде определяна като глобална сила от мащаба на САЩ или Китай, но остава изключително опасна. Страната понася огромни загуби, но е поставила икономиката си на военна основа и възприема отношенията със Запада като война.
"Ние може да не смятаме, че сме във война с Русия, но Русия смята, че е във война с нас", обобщи той.
Освен военните действия срещу Украйна Москва провежда и широка хибридна кампания срещу европейските държави. Тя включва шпионаж, саботаж, кибератаки и други операции, при които отговорността може лесно да бъде отречена. Главната цел според Вютел е разделянето на европейските общества и отслабването на подкрепата за Украйна.
Сигурността не се изчерпва с разходите за армията
От швейцарска гледна точка защитата на една държава не може да се свежда само до числеността на армията или до размера на военния бюджет. Съвременната сигурност зависи и от способността на финансовата система, транспорта, хранителните доставки, комуникациите и останалата критична инфраструктура да продължат да функционират при тежка криза. Също толкова важно е икономиката да запази способността си да произвежда и да генерира доходи.
"В края на деня трябва да продължим да печелим пари, защото без пари нищо не се случва", заяви Вютел. Той определи този подход като "всеобхватна сигурност" — модел, при който армията, институциите, икономиката и обществото действат като една система. За Швейцария важна част от тази устойчивост е децентрализираната структура на управление, която позволява на отделните институции и местни власти да продължат да работят дори при нарушаване на централните механизми.
Инвестициите в източния фланг укрепват цяла Европа
По време на въпросите от публиката беше поставен и въпросът дали за Швейцария и държавите от Западна Европа не би било по-разумно да инвестират повече в отбранителните способности на Украйна, Полша, Румъния и останалите страни на източния фланг.
Вютел се съгласи с тази постановка. Според него именно в това се състои логиката на възпирането и общата отбрана — укрепването на най-изложените държави прави по-силна и по-сигурна цяла Европа.
Неговият извод е, че континентът не страда от липса на икономически ресурси, технологии или човешки потенциал. Голямото предизвикателство е Европа да започне да действа като единна стратегическа и индустриална сила — да намали критичните си зависимости, да ускори производството и да свърже много по-ефективно държавата, бизнеса и технологичния сектор.
В един все по-фрагментиран свят икономическата мощ остава най-силната карта на Европа. Но тя ще има значение само ако континентът успее да я превърне навреме в реална способност да защитава собствените си интереси.
USD
CHF
GBP
