Какво значи половината от държавния бюджет да отива за поддържане на администрацията? Кувейт знае много добре и именно заради това през миналата година предприе мерки за намаляване на харчовете за заплати на държавните служители.

Част от тази стратегия беше въвеждането на биометричен радар, през който всеки в администрацията трябва да минава и да се отчита при идване на работа. Причина за промяната беше отсъствието на много от тях на работното място. В резултат само за едно тримесечие 5000 души напуснаха службата си.

"Много от тях, които все пак решиха да останат на работа, бяха силно притеснени да не бъдат хванати, че не ходят навреме или въобще не идват на работа", коментира секретарят на министерство на финансите в Кувейт Халифа Хамада, цитиран от Bloomberg.

Всички останали държави от Персийският залив имат същия проблем в различна степен. Правителството е работодател номер 1 в тях независимо колко може да предложи на служителите си.

Към днешна дата обаче след петролната криза и опасенията, че запасите от черно злато ще свършат един ден, властите в тези страни търсят варианти да ограничат разхищението на публичните финанси. Заплатите на администрацията, които в повечето случаи са най-големите разходи, са добра възможност за начало.

Дилемата е особено сериозна за най-голямата държава в региона - Саудитска Арабия. Тя не е в такава степен притеснителна за Кувейт или Катар, например, тъй като тяхното население е много по-малко, а приходите им на глава от населението са доста по-значителни.

За Рияд обаче предстои трудно решение, като около 70% от хората там са под 30-годишна възраст. До 2022 година 1,2 милиона души ще излязат на пазара на труда, което е четири пъти колкото цялото население на Катар. След стратегията на принц Мохамед Бин Салман за намаляване на зависимостта от петролния бизнес за тях именно държавният сектор ще е най-добрата възможност за намиране на работа.

Към момента за правителството работи две трети от населението на страната в трудоспособна възраст на фона на растящия бюджетен дефицит, достигнал близо 16% от брутния вътрешен продукт (БВП) след срива на цените на петрола през 2014 година.

В същото време администрацията в тези страни не е особено ефективна, а обществена тайна е, че голяма част от заетите в нея просто... не идват на работа. За такива случаи разказват пред Bloomberg служители на едно от министерствата в Рияд, като по техните думи един от висшите държавни служители от години работи не по пет, а по три дни в седмицата.

Те разказват още, че при посещенията на министъра се появяват техни напълно непознати колеги, които иначе не идват на работа.

Това е и причината някои от държавите в региона да въведат сензори за пръстови отпечатъци и камери в сградите, за да установят кои идват на работа и кои - не. Преди две години пък в Дубай правят внезапна проверка на институциите и откриват, че голяма част от бюрата и столовете са празни.

Рияд, както и останалите страни от Персийския залив, започнаха да ограничават разходите със спирането на мащабни проекти и пускането на борсата на големите държавни компании.

След брожения в Саудитска Арабия на фона на опасенията за развитието на икономиката властта беше принудена не да ограничи плащанията, а да даде допълнителен бонус на държавните служители. И това беше за сметка на натрупаните от други места спестявания.

"Има граница, до която ще може да се реже от капиталовите разходи и наближава моментът, в който ще се стигне до намаляване на заплатите", казва главният икономист на Abu Dabi Commercial Bank Моника Малик.