Доходът на глава от населението в Турция едва достига 8900 долара. Икономиката е измъчвана от двуцифрени нива на инфлацията и безработицата. Една четвърт от младите турци са безработни. На 21 септември турската лира се срина под предходното си историческо дъно от 7,60 лири за щатски долар.

Икономиката отчита остро забавяне с 9,9% за второто тримесечие, основно заради негативния ефект на пандемията от коронавирус. Централната банка и държавните банки са разпродали 120 милиарда долара от резервите в чуждестранна валута през последната година.

Това обобщение прави Бурак Бекдил, който е колумнист и редовен автор на статии в Gatestone Insitute Defence News и основател на мозъчния тръст Sigma, в анализ за Begin-Sadat Center for Strategic Studies, цитиран от The Algemeiner.

Бекдил акцентира още върху предупрежденията на агенция Moody's, че южната ни съседка е изправена пред сериозни рискове, свързани с платежния ѝ баланс. В същото време кредитният рейтинг на страната е B2, което я нарежда до страни, като Танзания, Уганда, Етиопия и Кения.

"Въпреки всичко това неоосманистите в обкръжението на президента Реджеп Ердоган продължават да показват мускули в един от най-конфликтните региони в света и да заплашват с военни и политически действия противниците си", пише Бекдил и добавя:

"Не минава и ден, в който Ердоган да не посочи пред своята консервативна/националистическа аудитория, че Турция е световна сила, мощна в политическо и военно отношение, а другите държави завиждат на нейния възход".

Той цитира коментаторът по въпроси, свързани с политиката на Анкара, Робърт Елис, който акцентира върху това, че в момента южната ни съседка има свои военни части в 13 държави - Кипър, Сирия, Либия, Ирак, Азербайджан, Сомалия, Катар, Афганистан, Албания, Ливан, Босна, Косово и Судан.

По същият въпрос бившият посланик на Турция във Вашингтон Намик Тан посочва, че поддържането на военните операции в Сирия и Либия успоредно със засилване на присъствието в Източното Средиземноморие и конфликта с Гърция и Франция по едно и също време е повече от сложно. "Това важи особено докато отношенията с Русия, САЩ и Европейския съюз са обтегнати, а турската икономика е в беда".

Успоредно с това Берак Бекдил припомня и големите харчове, свързани с военните амбиции на Анкара. Това включва най-мащабната програма за модернизиране на флота на стойност от над 1 милиард долара, както и закупуването на противоракетната система S-400.

За последната стана ясно, че от турската армия са открили технически проблеми с нея, което ще затрудни пускането в експлоатация на системата, за която Анкара сключи договор на стойност от 2,5 милиарда долара.

"Това е ахилесовата пета на Турция", казва Робърт Елис и допълва: "Чуждестранните инвеститори се оттеглят, коронавирусът осакати туризма, а Moody's понижи кредитния рейтинг на Турция до B2, поставяйки я редом до Египет, Ямайка и Руанда".

В заключение Бекдил казва, че кампанията на Ердоган "Да направим Турция велика отново" идва с висока цена за отбраната, дипломацията, геополитиката и икономиката.

"Индикаторите показват, че военната кампания в чужбина вероятно няма да бъде устойчива в дългосрочен план. Особено с оглед на огромните публични разходи, които Ердоган ще трябва да направи, за да привлече избирателите на своя страна преди президентските и парламентарните избори през 2023 година (или по-рано)", обобщава той.