Китайските инвестиции имат място в България - оттук да намират пазарна реализация в цяла Европа. Това обяви премиерът Румен Радев, който лично откри разширението на завода на ZS Europe край Пловдив. Компанията е китайска, като тя беше сред първите по-значителни играчи от страната, стъпили у нас.
ZS Europe произвежда алуминиеви компоненти за автомобилната индустрия, като те се влагат в модели на Volkswagen, Tesla, Volvo, Stellantis и други. Вече работят 12 000 кв.м модерни производствени площи върху 35 дка терен в "Тракия икономическа зона", а от днес към тях се добавят още 12 000 кв.м.
До момента компанията е инвестирала 17,5 млн. евро у нас. Разширението е част от стратегията на компанията майка Shanghai Unison Aluminum Products да разгърне присъствието си в Европа.
Източник: Правителствена пресслужба
"Днешното събитие е израз на задълбочаващото се партньорство и приятелство между България и Китай в резултат на подписаната през 2019 година декларация за стратегическо партньорство между мен и президента Си Цзинпин", припомни Румен Радев.
Търсим инвеститори и добри практики
Междувременно, в Китай е делегация, начело с вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев. От официално съобщение на ведомството му стана ясно, че той се е срещнал с вицепрезидента Хан Джън.
"Има много възможности за развитие на икономическото сътрудничество между България и Китай. За нас е важно отношенията да се развиват не само на политическо ниво, а да водят до реални инвестиции и нови производства ", е цитиран да казва Пулев. По думите му нашата страна "има желание да използва китайския опит и добри практики", като може да даде в замяна експертиза и добавена стойност.
Хан Джън на свой ред е подчертал, че "Китай е готов да работи с България за изпълнение на постигнатите от лидерите на двете държави важни договорености".
Източник: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията
Двамата са подчертали и необходимостта от постигане на по-балансиран стокообмен и по-активно присъствие на български компании на китайския пазар.
В делегацията са влезли още министърът на туризма Илин Димитров и зам.-министри на икономиката, земеделието, енергетиката и регионалното развитие, което вероятно показва естеството на разговорите, които предстоят на експертно равнище.
Завой в източно направление?
Няколко правителства през последните години са обявявали за цел привличане на повече китайски инвестиции, но настоящото показва изключителна активност по темата. Има и логика - членството ни в Шенген и еврозоната правят страната ни все по-привлекателна за азиатски капитали, търсещи директен достъп до единния европейски пазар без бариери.
И тук даже не споменаваме геополитиката.
В началото на юни министър Пулев заяви по време на българо-китайска кръгла маса, че България може да се превърне в "значим икономически и енергиен център в региона, като същевременно развива балансирани отношения и с държави извън ЕС, отчитайки националния си интерес".
По думите му има необходимост от "диверсификация на икономическите партньорства и задълбочаване на сътрудничеството с Китай и други държави от Близкия и Далечния Изток". Именно в тази посока той обяви "нова страница" в отношенията с Пекин, като "следващата цел е значително увеличаване на преките инвестиции чрез съвместни усилия и принципа "win-win" сътрудничество".
На форум в края на същия месец пък зам.-министърът на регионалното развитие Павлета Пеловска подчерта възможностите за китайски инвестиции в инфраструктурата, транспорта, логистиката и енергетиката.
В началото на този месец пък правителството подписа в рамките на едно заседание 4 инвестиционни меморандума, свързани с Китай.
Това се случва на фона на все по-обтегнати отношения между Брюксел и Пекин. Те са съпътствани отобвинения за политизиране на търговия, технологии и финансиране, както и от опасения, че Европа губи контрола върху стратегически сектори.
Традиционно Китай е добре представен в държави на Стария континент, които следват политика, различна от тази на Брюксел. Така Сърбия превърна китайските държавни и частни вложения в гръбнак на тежката си индустрия. Огромна част от работниците в заводите обаче не са сърби, а "внесени" граждани на Виетнам, Бангладеш и, разбира се, Китай.
В Унгария пък огромният завод за батерии на CATL беше спрян след смяната на властта в Будапеща, след като инспекция установи опасни условия на труд. Производството на BYD пък няма да започне по график след падането на режима на Виктор Орбан.
USD
CHF
GBP
