От държавните институции до медиите, турският президент Реджеп Ердоган затегна хватката си около всички сфери след провалилия се пуч срещу него през 2016 година. Единственото нещо, на което не успя да постави ограничения първоначално, беше свободният пазар.

Но и към неговото овладяване се откри път, воден от обвиненията срещу "валутните манипулатори" - термин, често използван и от американския президент Доналд Тръмп срещу валутната политика на Китай. На повърхността изглежда Ердоган е получил това, което иска - евтино кредитиране и понижаване на инфлацията.

"Но икономическата цена от това расте. Централната банка изразходва резервите си в щатски долари, а чуждестранните инвеститори се въздържат от вложения в страната", пише Родни Джеферсън в своя публикация за Bloomberg.

Той посочва, че инвеститорите и международните фондове днес обръщат гръб на турската лира, която някога беше една от най-търгуваните валути на развиващите се пазари. А причина за това е политиката на Анкара, направила за чуждестранните инвеститори по-трудна свободната обмяна на валутата.

Пред фалит ли е Турция?

Пред фалит ли е Турция?

Турция е пред планина от дългове, а приходите й от износ и от туризъм спадат драстично. Без помощ отвън държавният фалит е неизбежен, пише германската преса

"Кулминацията дойде през май, когато банковият регулатор за кратко наложи забрана на местните кредитори да търгуват с валута със Citigroup, BNP Paribas и UBS", посочва Джеферсън.

"Това дава на контролирани от държавата банки по-голяма роля в определянето на обменния курс на лирата. Сега има спекулации на пазара, че Ердоган може да отиде по-далеч и да наложи някаква форма на контрол, за да спре изтичането на капитал от страната - нещо, което правителството многократно отрича", допълва авторът.

Той обръща внимание и на още един проблем, породен от политиката на Анкара в тази посока. Държавните кредитори наводняват пазара с долари, което сви резервите на централната банка с една трета през тази година. Това събуди въпросът кога Турция ще трябва да се обърне за финансова подкрепа към Международния валутен фонд (МВФ), за да възстанови резервите си в чуждестранна валута.

Турция наложи забрана на чуждестранните банки в отчаян опит да спаси лирата

Турция наложи забрана на чуждестранните банки в отчаян опит да спаси лирата

Вчера валутата на южната ни съседка достигна абсолютно дъно спрямо долара

Какво говорят числата?

Според изчисленията на Goldman Sachs Централната банка на Турция е използвала 85 милиарда долара от резервите си в чуждестранна валута в подкрепа на лирата от края на 2018 година насам.

От друга страна под 5% е делът на чуждестранните инвеститори на пазара, което е рекордно ниско ниво. Междувременно за последните 12 месеца те са изтеглили капитал от 7,5 милиарда долара от облигации, деноминирани в лири, което е най-големият отлив от 2015 година насам.

Турция готви ново орязване на лихвите въпреки срива на лирата

Турция готви ново орязване на лихвите въпреки срива на лирата

При предстоящото заседание на Централната банка

Защо всичко това е важно?

Президентът Реджеп Ердоган поддържа линията за понижаване на лихвите в страната. Така централната банка направи девет поредни понижения през последните месеци. Това стимулира кредитирането и облекчи финансовия натиск на коронакризата в страната. От друга страна обаче лирата се оказа изправена пред риска от нова рекордна разпродажба.

Междувременно през май гуверньорът Мурат Уйсал обяви, че политиката на финансовата институция ще поддържа режимът на плаващ валутен курс. В настоящата ситуация много инвеститори се опасяват, че при нов срив на лирата има сериозен риск от икономически дисбаланси, захранвани от бързия ръст на кредитирането.

Един от сигурните знаци за нагласата на международните лидери в сектора е решението на BNP Paribas от май за свиване на операциите ѝ на турския валутен пазар. Финансовата институция вече не предлага на клиентите си търговия с валутата.

На заседанието на Централната банка на Турция днес обаче Уйсал предприе неочакван ход, който може би означва промяна в курса. Въпреки прогнозите на много анализатори, финансовата институция сложи край на последнователното понижение на лихвите в страната. Комитетът по парична политика задържа основните лихви на равнище от 8,25%. Подобен ход от страна на предшественика на Уйсал му коства поста през миналата година. 

Дали това е рязък завой, съгласуван с Анкара или пък гуверньорът не е имал друг полезен ход на фона на влошаващата се икономическа ситуация и растящия натиск върху лирата, предстои да стане ясно в следващите седмици.