Докато преди 5-6 години разрешение за строеж в София се е получавало за около половин година, днес времето за тази административна процедура може да надхвърли над две години, заяви пред журналисти Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD, част от AG Capital. Причината затова е в усложняването на процедурите и ненужни и остарели изисквания, като например потвърждаването на обявяване на ПУП да става чрез обратни разписки.

"По-бързо строим сградата, отколкото получаваме разрешително за строеж", посочи още Савов. От думите му стана ясно, че няма индикации административната тежест да върви към намаляване.

BLD далеч не са единствените, които алармират за проблема. През февруари Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), в която членуват компании, чиито общ пазарен дял в София е между 55 и 65%, също остро разкритикува бюрокрацията заради хаотични и бавни решения и избирателни тълкувания на закона.

Сред основните проблеми при работата на администрацията, посочват предприемачите, е неспазването на зададените от самите тях срокове, което създава несигурност и нестабилност при работата на компаниите. Единият от дадените примери бе за 3-месечен срок, който се чака назначаването на приемателна комисия, което може да бъде определено като абсурдно.

Тогава от НАСП посочиха, че "резултат от бюрократичните пречки жилищата в София са по-малко от нужното и по-скъпи, отколкото можеха да са".

В същото време преди дни от естонската компания Arco Vara посочи в отчета си, че проблемът с проекта "Iztok Parkside" в София все още е далеч от решаване. Най-общо, вече повече от две години държавата и общината не могат да извършат безвъзмездно прехвърляне на улиците край проекта. "Тъй като българската бюрократична машина все още не е разрешила въпроса коя публична институция притежава улиците, които водят до сградата, връчването на ключовете от апартаментите се бави", посочват компанията по-рано.

В последния отчет от Arco Vara посочват, че процедурата върви твърде бавно, а крайното решение все още не е постигнато.

Клиентите спряха да купуват на всяка цена и търсят качествени жилища. А кухните изчезват

Пазарът навлиза в по-зряла фаза и клиентите вече не купуват на всяка цена, а оглеждат повече и търсят качествено строителство. Отчасти, това се дължи и на факта, че масово купувачите днес не идват от останалите населени места, както преди няколко години. "Днешните купувачи, преди да пристъпят към днешното си търсене, са живели в София, но в по-малко и по-бюджетно жилища, или пък са били под наем. При нас те търсят подобряване на своя статус - по-голямо жилища или по-престижна локация", казва още Савов.

В същото време се отчита ръст и на съотношението на сделките за ново строителство срещу стари сгради, като от близо 30 хил. сделки, около една трета вече са за ново строителство.

От BLD очакват запазване на положителното развитие на пазара. "Причините се коренят не само в предстоящото изповядване на сделките ново строителство, които към момента все още са на етап предварителен договор, но и в новите купувачи, които не губят мотивация да се сдобият с имот", казват оттам.

"Основен двигател на активността е добре работещата икономика. Клиентите са спокойни и предприемат действия за подобряване на начина си на живот. Покупката на имот е сред традиционните стъпки за това, т.е. високият интерес към огледи за жилища е естествен резултат от стремежа на хората да повишат стандарта си. Слуховете за нов имотен балон на този етап нямат никакви основания, най-малкото защото не е реализиран все още изключителен бум - т.е. не се е формирал балон. През последните месеци имаме устойчив ръст на огледите и реалните сделки - убеден съм, че където има качествен продукт, ще има и продажби", посочва още Савов.

"Покачването на цените при реално сключените сделки по райони, което отчита и националната статистика, е не от поскъпването на даден имот, а от това, че купувачите избират по-скъпи жилища. Имоти на по-ниски цени - независимо дали старо или ново строителство, има, но тe не предизвикват интерес. Българите вече искат да живеят в по-хубави апартаменти", каза Ирина Кънева, търговски директор в BLD.

Любопитна тенденция, която очертаха от компанията, е почти пълното изчезване на кухненските помощения от новото строителство, като те стават част от хола. Това се дължи на тенденцията, че българите все по-малко готвят и канят гости вкъщи.