Пазарът на недвижими имоти в България се намира в своята връхна точка във всяко едно отношение - очакван е рекорден брой сделки за последното десетилетие през изминалата 2021 година, горният праг на цените на жилищата (в столицата) вече гони 200 000 евро, а обемите на раздадените ипотечни кредити стават все по-големи. На пръв поглед това изглежда перфектната ситуация за всички участници на пазара - инвеститорите разпродават проектите си още преди първа копка, агенциите отбелязват високи обороти, купувачите са самоуверени заради постоянно покачващите се цени, а банките регистрират макар и срещу ниски лихви високи нива на нов бизнес.

В икономиката обаче никога няма движение само нагоре (както и само надолу), а цикли, които бележат двете най-ниски или най-високи точки в развитието на даден пазар. И без да искаме да бъдем песимисти, от Money.bg решихме да припомним последния път, когато трендът се обърна и пазарът на имоти от изключително атрактивен се превърна в токсичен - като всеки пазар, който започне да носи солидни загуби. За целта разровихме архива на медията и извадихме онези материали, които днес биха стреснали всеки участник на пазара - с една цел - да напомним, че след печалбите идва ред и на загубите.

Балон на пазара на имоти няма, но се върви в тази посока

Балон на пазара на имоти няма, но се върви в тази посока

Жилищата в София са поскъпнали през 2021-а с двуцифрен темп, което вече не е здравословно, предупреждават експерти

17 януари 2007 година - "Цените на жилищата у нас скачат с над 70% през следващите 5 години"

Влизането на страната в Европейския съюз логично води след себе си до еуфория на имотния пазар - очакванията са интересът на чуждестранните инвеститори да се увеличи и цените да продължат да растат. Цитиран е доклад на Industry Watch, според който пазарът на имоти ще продължи да изпреварва по ръст доходите в страната с нива от 12-15% годишно. И нещо повече - дава се пример с Испания, където цените на имотите скачат с 800% от влизането й в ЕС, като подобно развитие, макар и в по-малки мащаби, се очаква и от българския пазар.

3 декември 2007 година - "Мрачно бъдеще за пазара на имоти в България"

В годината, в която България влиза в Европейския съюз, пазарът на имоти регистрира огромен интерес, особено от чужденци, които вярват, че геополитическото събитие ще тласне цените още нагоре. Търсенето на добри печалби от доскоро подценявания жилищен пазар напомпва бързо цените на жилищата в цялата страна. Инвеститорът Дан Амос обаче алармира в края на годината, че пазарът у нас е надценен и има ясни индикации за балон. Той посочва изцяло икономически аргументи - коефициент наем спрямо цена и коефициент цена спрямо доход, и се усъмнява във високите нива на печалба, които маркира като неустойчиви.

21 юли 2008 година - "Пиков момент на имотния пазар"

В средата на годината пазарът се обръща и предлагането изпреварва търсенето - с до 50%, което означава, че на два имота се падат по 1 купувач. "Основен фактор, влияещ върху цените, е световната имотна криза", коментира тогавашният изпълнителен директор на "Адрес недвижими имоти" Катя Ценова. По това време средните цени за страната достигат 914 евро, а в София - 1094 евро на кв.м. "Инфлацията и покачването на лихвените нива естествено са основен фактор при определеното на цените", казва още Ценова.

18 ноември 2008 година - "Жилищата вече се търгуват с 30% отстъпка"

Голямото предлагане и малкото търсене логично довеждат и до сериозен спад в цените - от 30 до 50 процента по думите на Щелян Калчев, тогавашен управител на агенцията "Ремакс Кънекшън" и днешен съосновател на агенцията "Примо+". "Вече няма сделка без отстъпка", казват други брокери и прогнозират още по-голям спад на цените през следващата година.

1 декември 2008 година - "Иде ли крах на българския имотен пазар?"

В края на 2008 година става вече пределно ясно, че ново, непредвидено явление засяга българския имотен пазар - глобалната финансова криза, която по-късно се превръща и в икономическа. Поканен да коментира, банкерът Левон Хампарцумян прави прогноза, че ще има корекция на пазара на имоти и слабите проекти на него ще се провалят. Същевременно банките спират да бъдат активни и заемат "изчаквателна позиция", което спира притока на финансов ресурс, а това от своя страна обръща пазара в посока надолу. "Покупката на жилище не е въпрос на всяка цена", казва още банкерът.

21 септември 2009 година - "Продават се малки жилища и имоти под пазарната цена"

През 2009-а вече не се говори дали има криза на пазара на имоти, а колко дълбока е тя."Хората са много предпазливи да теглят дългосрочни заеми, тъй като не са сигурни в доходите си", коментира Теодора Димитрова от ERA недвижими имоти. Тя добавя, че клиентите се ориентират към подценени имоти до 50 000 евро и предпочитат да плащат кеш, без кредит.

11 ноември 2010 година - "София води по спад на цените на жилищата в Европа"

В края на 2010 година стават окончателно ясни мащабите на кризата на пазара у нас - по данни на ERA в българската столица имотите поевтиняват с 22% за година, което я нарежда сред челните места в Европа. Само в Дъблин и Лисабон е регистриран по-голям спад - съответно 24 и 26 процента. "България е сред лидерите по спад, защото години наред заемаше челните места по ръст", коментира тогава Теодора Димитрова от агенцията.

25 януари 2011 година - "Цените на имотите в София в края на 2010г. - като в края на 2007г.

Една от големите банки тогава - "Райфайзенбанк България", регистрира през своя индекс за цените на жилищата спад до нивата от 2007 година - преди големия пик. Това означава, че пазарът е изгубил толкова, колкото е спечелил при бързия темп на растеж и се е върнал на нивата си от преди него. 

Всички прилики с днешни събития не са съвпадение

Както вероятно виждате, могат да бъдат направени редица паралели със сегашната ситуация на пазара на имоти у нас. Тъй като решихме в този текст да говори историята, без да я сравняваме с настоящето, ще оставим на вас да прецените какво е общото между пазарната конюнктура преди 10-14 години и днешната.