Изкуственият интелект вече е много повече от технологична тема. Огромните инвестиции в центрове за данни, чипове, облачна инфраструктура и AI модели започват да влияят върху растежа на американската икономика, оценките на най-големите компании и поведението на милиони инвеститори.
Според Красимир Йорданов, портфолио мениджър в "Скай управление на активи" АД, ключовият въпрос е дали реалното използване на AI от бизнеса ще расте достатъчно бързо, за да оправдае огромните капиталови разходи, които се правят в момента.
"Всичко зависи от скоростта на въвеждане от страна на бизнеса и физическите лица на тези AI услуги в своя работен процес", казва Йорданов пред Money.bg.
AI балонът и системният риск
По думите на Йорданов инвестициите в изкуствен интелект вече са достатъчно големи, за да се превърнат едновременно в двигател на растежа и в сериозен рисков фактор. "Имаме много големи инвестиции в тази технология. В момента са милиарди, но ще станат трилиони скоро и това тика икономиките", казвй той.
Рискът идва от това, че все по-голяма част от растежа и пазарното представяне зависи от ограничен брой компании и от една и съща инвестиционна тема. Ако очакваното търсене на AI услуги не се материализира достатъчно бързо, спадът няма да остане ограничен само до технологичния сектор.
"В един момент може да се окаже, че предлагането на тази инфраструктура плюс изкуствения интелект изпреварва много търсенето отдолу от страна на бизнеса", предупреждава Йорданов. Според него това е точката, в която AI бумът може да се превърне от двигател на растежа в източник на системен риск.
OpenAI и Anthropic създават системния риск
За Йорданов най-големият риск в AI екосистемата не идва непременно от най-големите публични технологични компании. "Системен риск произлиза от две компании — Anthropic и OpenAI", казва той.
Причината е, че именно те са сред основните източници на търсене на облачни услуги, чипове, памет и изчислителен капацитет. "Те са основата, ако го наречем пирамида. Основата на пирамидата, за която целият трейд се крепи", обяснява Йорданов.
Около тях се оформя и т.нар. circular financing — технологични компании инвестират в AI разработчици, а те от своя страна използват тези средства, за да купуват облачни услуги и изчислителна мощ. "Hyperscalers дават пари на OpenAI и Anthropic, пък те после си купуват cloud storage от тях и така да си надуват приходите", казва той.
Подобен механизъм според него съществува и при Nvidia, която финансира AI компании, а те от своя страна резервират повече чипове и изчислителен капацитет.
Това не е непременно доказателство за балон, ако приходите и реалното използване на AI продължат да растат бързо. Но ако търсенето се окаже по-слабо от очакваното, именно тук може да започне разплитането на целия инвестиционен цикъл.
Концентрацията в S&P 500 и рискът при ETF-ите
Пасивното инвестиране се превърна в предпочитан начин за участие на пазарите за милиони дребни инвеститори. ETF-ите са евтини, лесни и дават достъп до широки индекси. Но според Йорданов широк индекс вече не означава непременно добра диверсификация.
"Първото нещо, което веднага идва наум, е много голяма концентрация на няколко компании. И те вече са свързани. Всичките са един трейд", казва той. Това означава, че инвеститорът може формално да притежава стотици компании чрез S&P 500 или Nasdaq, но представянето на портфейла му да зависи в много голяма степен от технологичния и AI цикъл.
"Когато този AI трейд приключи един ден, целият индекс брутално ще се срути", прогнозира Йорданов. Рискът се усилва и от психологията на дребните инвеститори. Теоретично редовното инвестиране трябва да продължи и при спадове, но на практика често се случва обратното. "Тогава заглавията, които почват да излизат в медиите, са абсолютно апокалиптични и хората се подвеждат по това нещо и спират да инвестират точно тогава, когато трябва да купуваш."
Така ниските разходи по ETF-ите решават само част от проблема. Те не премахват риска от концентрация и от неправилно инвеститорско поведение.
Защо сегашният AI бум напомня за dot-com балона?
Най-силната аналогия, която Йорданов прави, е с интернет балона от 2000 г. Тогава интернет се оказа действително революционна технология. Проблемът не беше в самата идея, а в това, че инвеститорите изградиха твърде много инфраструктура твърде рано.
"Това се получи при интернет балона през 2000 година, когато предлагането — изграждането на цялата тази инфраструктура за интернет — изпревари в пъти търсенето на тази услуга", посочва Йорданов.
Подобен риск има и днес. Центровете за данни, чиповете и изчислителният капацитет се разширяват с огромна скорост, докато при бизнеса реалното внедряване на AI все още не изглежда толкова напреднало. "Всички казват: ще внедряваме AI, виждаме много голям потенциал в това, ама всичко става някак си за бъдещето", казва Йорданов.
По думите му технологията все още е "в експериментална фаза" за голяма част от бизнеса. Така централният въпрос не е дали AI ще остане, а дали търсенето ще расте достатъчно бързо, за да оправдае инфраструктурата, която вече се изгражда.
USD
CHF
GBP