Европейските потребители спестяват повече, отколкото преди пандемията, и тази тенденция се очертава да продължи през следващите месеци, показва анализ на Financial Times.
През първото тримесечие на 2026 г. спестовният коефициент е бил по-висок от равнището преди пандемията в 14 от 18 европейски държави. В еврозоната пък делът на разполагаемия доход, който домакинствата не изразходват, достига 14,3% при средно 12,5% за петте години преди Covid-19.
Основен фактор за това са притесненията на европейците относно енергийната криза, която, изглежда, скоро няма да отпадне като заплаха. Поредният провал на мирните преговори между САЩ и Иран отново повиши цените на петрола, като днес Brent се търгува около 92 долара за барел, достигайки триседмичен връх.
От своя страна, по-високите енергийни разходи водят до икономическа несигурност, инфлационни рискове и по-високи лихви.
Според инвеститорите има 90% вероятност ЕЦБ да повиши депозитната лихва през септември, като прогнозите са да достигне 2,76% до март 2027 г. от сегашните си нива от 2,25%, пише Trading Economics.
Очакванията за по-строга парична политика вече се отразяват и на финансовите пазари. Европейските държавни облигации бяха подложени на силен натиск от продавачите, като доходността по 10-годишните френски облигации достигна най-високото равнище от юни 2009 г. - 4,10%. Доходността по германските 10-годишни облигации, които служат като основен ориентир за еврозоната, надхвърли 3,25%, което пък е най-високото ниво от 2011 г. насам.
По-високата доходност означава по-скъпо финансиране за държавите, а постепенно този ефект може да се пренесе и върху условията за кредитиране на бизнеса и домакинствата, обяснява Euronews.
Така, от една страна, по-високите лихви могат да направят спестяването по-привлекателно и да увеличат доходността по някои банкови депозити. От друга, по-скъпото кредитиране може да ограничи покупките на жилища, потреблението и инвестициите. Именно комбинацията от предпазливост и по-високи спестявания вече се превръща в проблем за европейския растеж.
Това контрастира спрямо ситуацията в САЩ. Анализа на Financial Times показва, че американският спестовен коефициент е под нивото си отпреди пандемията, докато потреблението на домакинствата продължава да подкрепя икономиката. Международният валутен фонд очаква американският БВП да нарасне с 2,3% през 2026 г., при прогнози за едва 0,9% за еврозоната и 1% за Великобритания.
Пандемията, енергийна криза, инфлацията, ново геополитическо напрежение и несигурността на работните места в някои сектори са в основата на предпазливостта на европейците относно спестяванията им. Това обаче се превръща в "спирачка за икономиката". Ако част от натрупаните средства бъде върната към потреблението, това би могло да даде значителен тласък на европейския растеж.
USD
CHF
GBP
