Ако сте в групата на милениалите, или хората на възраст между 24 и 39 години, то добрата новина е, че до пенсиониране ви остават още доста години, особено ако пенсионната възраст продължи да нараства (което е почти сигурно). И колкото по-рано вземете нещата в свои ръце, толкова по-сигурно е, че ще се пенсионирате финансово спокойни и независими.

Лошите новини са по две направления. Първо, хората на 25 години рядко мислят за заделяне за пенсиониране, защото имат други приоритети и второ, никой не може да гарантира, че историческата доходност (тази на пазарите от последните 30 години), която всички екстраполират (за следващите 20, или 30 години, за да правят своите спестовни и инвестиционни планове), няма да се окаже далеч по-лоша в бъдеще.

Сега ще разгледам до какви негативни последствия за бъдещите пенсионери могат да доведат тези два фактора. А именно - факторът време (и по-специално отлагане на спестовните и инвестиционните планове напред във времето) и потенциално понижение в средната доходност на пазарите през следващите две-три десетилетия (която между другото може да се приеме при ниво от 9% в исторически план, процент на който много финансови планьори грешно стъпват при бъдещите планове).

Но първо колко трябва да сте спестили за спокойно пенсиониране?

Това е много индивидуално за всеки. На база на една по-широка база от данни обаче (което не означава, че същото е валидно и за вашия конкретен случай), експертите препоръчват да следвате "правилото 20".

Според него за всеки лев разход, необходим ви при пенсиониране, трябва да се спестят по 20 лева. Или да кажем, че работите за среден доход от 15 000 лева на година, то след 40 години, за да запазите същия стандарт трябва да имате заделени 300 000 лева (15 000 * 20).

Друго популярно правило е - "правилото на 4-те процента" Въз основа на него, след пенсиониране се теглят по 4% от спестените средства годишно, за да има шанс спестяванията да стигнат до края на живота ви.

При желана норма на заместване 80% от работния ви доход, то това означава 12 000 лева (при взетия случай от 15 000 лева годишен доход). За да бъде тази сума 4%, то отново трябва да имате 300 000 лева спестявания.

Ако сте много по-пестеливи в съществуването си и смятате, че подобна сума от 300 000 е твърде голяма, недостижими, или дори нереална, то можете да се обърнете към друг далеч по-реалистичен съвет на експертите. А именно - че за да се пенсионирате спокойно, трябва да имате спестени поне 8 годишни заплати. При посочения пример за годишен доход от 15 000 лева, това се равнява на спестявания в размер на 120 000 лева. Тази сума вече изглежда малко по-нормална, макар и отново за много хора да не изглежда достижима.

Можете също така да използвате и подхода на заместване на дохода. Тук всеки индивидуално може да определи за себе си какъв процент от дохода му преди да напусне активния си работен живот, би му бил достатъчен, за да живее нормално, когато се пенсионира.

Да кажем, че вземете 60% от дохода си, който в нашия случай се равнява на 9000 лева на година. Сега идва ред и на важността на това каква годишна доходност можете да реализирате от спестяванията си, за да може спестената от вас сума да ви носи подобен доход.

При един по-консервативен вариант и залагане на годишна доходност от 4.5% на година, то ще трябва да имате спестени 200 000 лева, за да може това да ви носи желаните 9000 лева. И тук за пръв път се сблъскаме с важността на бъдещата доходност, която се очаква да реализирате. Защото ако заложите историческата доходност от 9%, то необходимата спестена спестената сума не само, че ще е наполовина - тоест 100 000 лева, но и времето за което ще стигнете до тези 100 000 лева, чрез капитализиране на вашите спестявания ще е далеч по-кратко!

Още няколко примера.

Ако пестите 10% от годишния си доход, както препоръчват обикновено финансовите експерти, то при взетия доход от 15 000 лева на година, това се превежда като 1 500 лева годишни спестявания. Тези, които стартират да пестят на 25-годишна възраст (което е почти невъзможно), ще разполагат след 25 години с 95 573 лева при годишна норма на възвръщаемост от 6.5%.

При годишна норма на възвръщаемост от 9% на година, след 25 години, те ще имат спестени 139 985 лева. При доходност от 4.5% обаче, след 25 години ще имате спестени едва 71 355 лева, което няма да ви е достатъчно по нито един от горепосочените модели, особено ако тази ниска доходност се запази за още 25 години.

Какви са възможностите пред бъдещите спестители?

Ако сметнем, че бъдещата доходност е неизвестна величина, което със сигурност е така, то единствените променливи, върху която бъдещите пенсионери могат да въздействат са размера на техните спестявания и времето, през което ще ги правят.

А по-голямата, или по-малката потенциална бъдеща доходност, от предварително заложената, каквато и да е тя може, само да ускори, или да забави постигането на плановете им. В случая с по-голяма доходност в бъдеще, те ще постигнат пенсионните си цели по-рано, а при по-ниска - ще трябва да работят и пестят по-дълго.

След като изяснихме критичността на фактора доходност, сега ще се обърна и към тази на фактора време.

След като стана ясно, че трудно можете да прогнозирате и въздействате на бъдещата доходност (която в най-добрия случай ще приемем, че е пазарната, без да поемате излишни рискове с пенсионните си спестявания), сега ще погледна на критичността на фактора време и защо той може да направи пенсионните ви цели също толкова недостижими, както ниската доходност.

Истината е, че хората рядко започват да пестят за пенсиониране, докато са млади, като мислят за "по-наложителни" според тях неща, като покупката на автомобил, имот, отглеждането на деца и т.н.

Колкото по-късно започнете да пестите обаче, толкова по-трудно ще достигнете до посочените по-горе цифри, особено при злощастен период на дългосрочна ниска възвръщаемост (за какъвто между другото все повече експерти започват да говорят, че предстои).

Например, ако започнете да пестите на 35-годишна възраст, то за да достигнете сумата от 300 000 лева при възвръщаемост от 6.5%, то ще трябва да заделяте по 3 473 лева на година в следващите 30 години. Това прави по близо 290 лева на месец, което е близо 20% от разглеждания от нас доход от 15 000 лева на година (далеч по-трудно за заделяне на подобен процент от доходите).

Ако обаче видим злощастно стечение на обстоятелствата и годишна доходност на финансовите пазари от средно 4.5% за следващите тридесет години, то за да достигнете сумата от 300 000 лева, ще трябва да заделяте по 4 600 лева на година, или 383 лева на месец.

Ако се сетите да пестите на 40 години пък, ще трябва да отделяте по близо 5 000 лева на година при доходност от 6.5% и 6 200 лева на година при 4.5% доходност.

Но ако стартирате на 25 години и искате да достигнете до 300 000 лева, вече ще трябва да заделяте едва по 1 600 лева на година, или 133 лева на месец, при доходност от 6.5% и 2 600 лева на година при негативния сценарий за доходност от 4.5%.

Стартирането на по-ранно пестене за пенсиониране ще ви спести не само по-малки вноски, но и по-малки абсолютни спестявания, въпреки по-дългия срок (всъщност този феномен се дължи именно на по-дългото капитализиране на средствата ви).

И едно сравнение между вариантите с доходност от 6.5% при начални спестявания на 25 и 35 години.

В първия случай при спестявания в продължение на 40 години ще сте заделили 64 000 лева (при 1 600 лева на година). Във втория, въпреки по-краткия срок на спестяване, от 30 години (по 3 473 лева на година), ще сте заделили сумарно 104 190 лева. Сметките са още повече в полза на по-ранното пестене, ако случайно хванете първоначален период с по-висока от посочената средна доходност на финансовите пазари.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на активи на финансовите пазари.