Исторически библиотеките са естествен център на културния и научен живот от древността до наши дни. Често в тях се съхраняват не само книги, но и редки важни оригинали и копия на ръкописи, документи, артефакти. Не случайно са смятани за пълни с тайни и загадки.

Затова унищожаване или изчезването във времето на библиотеките е огромна и несравнима загуба за човешката цивилизация.

Разказваме за 6 безследно изчезнали легендарни библиотеки и важната част от знанията и тайните, които сме загубили заедно с тях.

Снимка 379601

Източник: pixabay

Библиотеката на Аристотел 

Според историческите данни гръцкият философ и учен Аристотел е събрал библиотека от повече от 150 изследвания за политическите системи на средиземноморския свят през 4-3 век преди новата ера.

Много от тези проучвания вероятно са били извършени и написани от неговите ученици. В тяхното създаване участва и Александър Македонски - ученик на Аристотел. 

След смъртта на Аристотел (321 пр.н.е.), библиотеката става част от специалния комплекс - Museyon (Храм на музите), създаден от Теофраст, ученик и последовател на философа. В него, освен библиотека, е имало помещения за разговори и лекции, жилищни стаи за учители, градина за разходки.

През II-III век поради войни и пожари културният комплекс западнал. През 391 г. библиотеката, превърната в храм на бог Серапис, била изгорена от християнски фанатици, които патриархът на Александрия да унищожат езическите книги.

Снимка 379602

Източник: Wikipedia

Александрийска библиотека

Царската библиотека на Александрия е построена в началото на III век пр. н.е. в град Александрия, Египет. Тя е смятана за най-голямата библиотека в Античността, както и за най-важния за времето си център на знанието и науката.

Основана е по време на управлението на Птолемей II - владетел на елинистически Египет.

Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 папирусови свитъка. Птолемеите издават закон, според който корабите в пристанището трябва да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, неизвестен на библиотеката, трябвало да се изземва. За да навредят на своя съперник - библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.

В библиотеката работят много учени от епохата на елинизма като Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.

Александрийска библиотека е разрушена. Предполагаемите причини за разрушението на библиотеката са: пожар през 47 - 48 пр.н.е., причинен от войските на Юлий Цезар при покоряване на града; нападение от римския император Аврелиан през III век; декрет на императора от 391 г. за разрушаване на езическите храмове; завладяването на града от монголите; нарочно изгорена с цел да бъдат запазени част от най-важните за времето свитъци.

Снимка 379603

Източник: Wikipedia

Библиотеката на Пергам

Библиотеката е основана в град Пергам (в Мала Азия, днес в Турция), столицата на династията на Аталидите, около 200 пр.н.е., разположена в северния край на местния Акропол.

Според Плутарх в Пергамската библиотека са съхранявани около 200 000 свитъка. Тя е втората по значение библиотека на древността след Библиотеката на Александрия. Заедно с нея тя отразява историята на класическата филология през древността.

През 133 пр.н.е. царството заедно с библиотеката са завладени от Рим. Пак според Плутарх краят на нейното съществуване полага Марк Антоний, който като сватбен подарък предал на Клеопатра за Александрийската библиотека всичките 200 хиляди книги.

Съществуват непроверени сведения за няколко потънали кораби при пренасянето на книгите в Александрия.

Останките на сградата на библиотеката в Пергам са открити при разкопките на немски археолози през втората половина на 19- век, заедно с храма на Атина (построен 197 - 158 пр.н.е.).

В Пергамската библиотека е имало голяма читателска зала, обкръжена с многобройни лавици за книги, където е била поставена и статуя на Атина, богинята на мъдростта.

Празно пространство между външните стени и лавиците е служело за циркулация на въздуха и предпазване от голямата влажност. Това маже да се счита за използването на една от първите технологии за съхраняването на ръкописи.

Снимка 379604

Източник: Wikipedia

Императорската библиотека в Константинопол

Императорската библиотека в Константинопол е последната велика библиотека на древността и една от най-големите библиотеки в средновековна Европа. 

Дълго време след разрушаването на голямата библиотека в Александрия и другите антични книгохранилища, тя запазва познанията, натрупани от древните гърци и римляни за почти 1000 години. 

През 473 година в резултат на пожар са изгорели и безвъзвратно загубени над 120 хил. тома. 

Поредица от неумишлени пожари и войни през годините, включително и разграбването на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., нанасят непоправими щети на събираните и съхранявани с векове ръкописи. 

Въпреки това библиотеката съществувала до падането на Константинопол през 1453 г., когато е била разграбена от османските завоеватели, а останките й били разпръснати в различни европейски колекции.

Снимка 379606

Източник: Wikipedia

Библиотеките на маите

Цивилизацията на маите е имала свой писмен език и сравнително добре развита литература. Но почти всички писмени паметници на тази култура са били унищожени по време на испанското завоевание. Само твърде малко писмени свидетелства от цивилизацията на маите са оцелели през този период.

И по-специално, запазва се кодексът Grolaye, ръкопис от времето на маите. Сега той се съхранява в Националния антропологически музей на Мексико Сити, но не е изложен за широката публика.

Кодексът е сравнително лошо запазен, историята му за сегашния свят започва през 1971 г., когато за пръв път е изложена в Ню Йорк в клуб "Грол", откъдето получава името си. 

Собственикът му твърди, че ръкописът е намерен в една от пещера, като това се смята за едва четвъртия оцелял ръкопис от цивилизацията на маите, наред с известните дрезденски, парижки и мадридски кодекси на маите.

Снимка 379608

Източник: Wikipedia

Библиотеката Ханлин

Академията Ханлин е учреждение в древен Китай, което е имало функциите на императорска канцелария. Нейните членове са били често съветници на императора, тя е била орган на цензурата, литературна и идеологическа комисия, висше управленско училище и библиотека.

Сред най-важните задачи на академията е била официалното тълкуване на конфуцианските съчинения, на чието основание се преценявали изпитните работи на кандидатстващите за високи държавни длъжности. 

Академията Ханлин е основана по време на династията Тан през 8 век. Тя се превръща в мощен център за развитие на науката и културата с много департаменти, обхващащи различни клонове на науката и културата.

Зданията на академията и нейната библиотека (разположени в близост до британската дипломатическа мисия в Пекин) претърпяват значителни щети по време на т.нар. "боксерско" антиколониално и антихристиянско въстание през 1900 г.

Много редки текстове са унищожени от пламъците, ограбени и изгубени, включително уникални копия на енциклопедията "Юнле". Тя се смята за най-голямата книжна енциклопедия в историята на човечеството, създадена по замисъл на китайския император Юнле от династия Мин (1368-1644). В нея е трябвало да бъде записано всичко което е било известно на китайските учени през 1407 година.

По съставяне на енциклопедията били привлечени хиляди учени от академията Ханлин. Енциклопедията наброявала 22 877 свитъка, подредени в 11 095 тома.

Академията, като институция непосредствено свързана с императорския двор, е затворена поради падането на монархията след Синхайската революция през 1911 година.