В годините преди Освобождението българската икономика е с преобладаващо селскостопанско производство, малко свързана с пазара, на практика без индустрия и с относително динамично развиващи се занаяти. Ако погледнем обаче в детайли, виждаме че през последните две- три десетилетия преди Освобождението по българските земи се оформят центрове на динамично пазарно развитие, които показват много добър темп на растеж и добър за времето си жизнен стандарт за хората. Това заяви проф. Пенчо Пенчев от УНСС в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Това са центровете, които свързваме с Априлското въстания - Габрово, Копривщица, Панагюрище. Тези центрове на динамично пазарно развитие намират мястото си в международното разделение на труда - всеки от тях успява без субсидии и модерна кредитна система да се ориентира и да произвежда така, че да се свърже с пазара и това да доведе до постепенно до подобряване на жизнения стандарт. За Казанлък е типично производството на розово масло например, за Габрово е характерно гайтанджийството", заяви проф. Пенчев.

По думите му още преди Освобождението има български фирми, изнасящи розово масло, достигнали до пазарите на Русия и САЩ.

"Други динамични пазарни центрове разчитат преди всичко на локалния пазар. Така е с Перущица, която произвежда вино и ракия, което е насочено за Пловдив, Пазарджик, Казанлък", заяви той.

"Студеният душ" след Освобождението

Според професора малкото изследователски опити показват, че БВП на глава от населението преди и след Освобождението остава един и същ.

"Друго нещо, което прави впечатление са данъците. Голяма заблуда, че преди Освобождението данъците са много високи. След Освобождението стават по-високи заради строежите на железници, държавни инвестиции, липсата на вътрешен капитал и заеми на държавата - за да се обслужват те, се увеличават данъците", казва Пенчев.

Правят се систелни опити българската икономика да се насочи към индустриализация чрез държавната политика, но индустриализацията на Габрово например започва без държавна политика, със спестявания на местните предприемачи.

"Държавната помощ след Освобождението е по-скоро порочна - дават се концесии, безлихвени държавни кредити, но те "потъват", казва проф. Пенчев.

Промяна може да видим в броя на индустриални предприятия. "Преди Освобождението в българските земи има само две фабрики - в Сливен и пловдивско. След Освобождението те вече са над 300, но не се вижда същностна структура на промяна в индустриализацията. Приблизително през 1903- 1912 година вече се усещат добрите години на растеж на българската икономика. Реалното подобрение на БВП на глава от населението вече е през 30-те години на 20-ти век, когато има увеличение на доходите на хората и преструктуриране на икономиката, но не толкова, че да стане индустриална. Тогава за нас пример е Дания, която е не е индустриална, но има стопанско ориентирано селско стопанство".

Основни партньори на България след Освобождението

Изнасяме основно жито към индустриално развитите държави в Западна Европа - Франция, Великобритания. Внасяме основно от Австро-Унгария заради лесно достъпната връзка по Дунав, заявява Пенчев. Няма особено високи вносни и износни мита.

Отражението на войните

"В икономически план Първата и Втората Балкански войни нямат голямо отражение върху икономиката на България. Първата световна война и следващите дестабилизират тотално кредитната система, защото се оказва, не сме особено добре от гледна точка на обслужване на външните си заеми", заяви професор Пенчев.

Големи източници на корупция, както сега, така и тогава са обществените поръчки. "В сферата на закупуване на вагони, жп материал, релси, оръжия са най-големите корупционни скандали. За съжаление сравнението тогава и сега създава усещане за липса на промяна", заяви той.