Догодина здравната каса ще оперира с бюджет от близо 5 милиарда лева, което е рекорда сума в историята на българското здравеопазване. Увеличението е с 300 милиарда лева, но всъщност по-малко от миналата година, когато имаше около 9% увеличение, в сравнение с около 7% сега. Държавното участие в процентно съотношение е около 37,5 на сто, останалото се заплаща от данъкоплатците. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Най-много финансови средства ще бъдат заделени за болнична помощ, за подобряване на инфраструктурата и на заплатите в някои лечебни заведения с оглед на пандемията. Има и обещано увеличение на цените на част от клиничните пътеки, което към момента обаче не е факт. Друга малка част от средствата ще отидат за лекарства и за извънболнична помощ. Това, което ще получим са едни по-добри пакети в болниците и по-добри болнично обслужване", според експерта.

Ще доведе ли до по-добри резултати за пациентите увеличението на бюджета?

По думите на Шарков няма да има рязка промяна в достъпа до по-добро здравеопазване. "Увеличението се дължи на много фактори - напредък на технологиите, нови терапии за лечение, електронизация на част от дейностите, както и увеличаването на средната продължителност на живота у нас", каза той.

"Болниците се финансират когато пациент реши да се лекува в дадено лечебно заведение, което съответно ще получи средства по клинична пътека. Около 90% от приходите на болниците са по клинични пътеки. Ето защо някои от болниците са пред фалит, защото в тях не се лекуват пациенти, други заради това, че са с голяма болнична инфраструктура, но на места, които са обезлюдени и започват да се занемаряват", казва експертът.

Колко ни струва COVID кризата като разходи за системата?

Според Шарков косвените разходи за коронакризата, които са здравеопазването, заради това, че беше спрян плановия прием, за това че хората все още се страхуват да ходят на лекар, ще нараснат сериозно.

"От друга страна, това което кризата изкара на преден план, са тези пробойни, които съществуваха и досега - например нереформираната болнична помощ, която е стигнала до степен, че в момента отново се дават пари на лечебни заведения, които не могат реално да извършват обикновена лечебна дейност в мирно време, а какво става в коронакриза? Това е един порочен кръг, но трябва да се вземе поука и да се направят нужните корекции в следващите няколко години.

Ще се увеличат ли възнагражденията в здравната система? Стигнаха ли обещаните 1000 лева от държавата до здравните служители?

По думите на Шарков това, което е обещала държавата създаде повече проблеми, отколкото решения. "Започна да се мери кой е на първа и втора линия. По отношение на сестрите, тази година с проекторешение се дава възможност те да открият свои практики, като има резерв заделен за това, за да могат да извършват такива дейности и в извънболнична помощ. Заплащането на сестрите е най- не добре уредено. То зависи от управата на дадена болница как ще бъде разпределено надолу по редицата. Това, което може да направи държавата и общините, като принципали е да разговарят с директорите да разпределят по-справедливо тези средства. В монета сме с най-малко сестри на един лекар в ЕС", каза още експертът.

Липсата на кадри - възможно ли е да "внасяме" лекари отвън?

Според Шарков за да може да влезе един лекар и да работи у нас той трябва да има от една страна разрешение от държавата и от друга страна разрешение от съсловната организация, че той може да извършва дейност тук. Зависи и от начина, по който се е обучавал в другите държави - дали стандартите са еднакви.

"Лекарите могат да дойдат не от ЕС, а от други държави около нас - Сърбия, Северна Македония и т.н. Те трябва да станат и членове на Българския лекарски съюз за да извършват дейност в България. Говори се за внос и на медицински сестри.Ако може да бъде обезпечена, това е смислена стъпка."

По думите на експерта няма финансови прагове. "Това е по-скоро счетоводен въпрос. Трябва да обърнем внимание и на това каква е болницата - частна, държавна или общинска и какви са им приходите. От значение е и какъв тип е лечебното заведение. Формирането на заплатите трябва да е резултат от това дали болницата извършва достатъчно качествена дейност". В частните болници е трудно да се държи сметка кой каква заплата получава, докато в държавните и общинските е доста по-лесно да се проследи, тъй като са част от публичната система", заяви той.