Въпросът защо България не получава природен газ от Азербайджан, като се има предвид, че в момента цените на този газ са по-ниски спрямо вноса от Русия, продължава да стои на дневен ред, коментира в интервю за БГНЕС Пламен Павлов, председател на Българската газова асоциация.

"Под предлог, че става дума за фирмена тайна, изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов не разкрива каква е причината България да не получава договорените количества азерски газ", каза Пламен Павлов.

Според експерта, "истината е, че в договора с компанията СОКАР ние имаме определена "точка" на получаване на газа, която е на Комотини, където в момента се изгражда връзката с нашата газопреносна система. В договора е записано, че най-близката точка - входната точка от ТАП с гръцката газопреносна мрежа на ДЕПА, е Неа Месембрия. От нея има не повече от 170-180 км до нашата система, до Кулата, където става прехвърлянето на газа от българската система на гръцката", обясни Павлов.

Според него, изниква въпросът защо не се транзитира газът до наша територия, въпреки че има възможност за това. Той уточни, че не говорим за физическо получаване на газа, а става дума за "прихващане", под формата на swap. Ние подаваме на гръцката система газа, който те имат договорен с "Газпром Експорт" - около 2,2 млрд. куб. м - а тук имаме да получаваме 1 млрд. куб. м.

Павлов подчерта, че е съвсем нормално азерският газ да се препродава, при положение, че цената му е толкова ниска по нашия договор. Експертът е категоричен, че газът, който е 5 пъти по-евтин от нашия, "някъде отива и се препродава".

"Булгаргаз" иска поскъпване на природния газ с още 32%

"Булгаргаз" иска поскъпване на природния газ с още 32%

През ноември цената на синьото гориво може да достигне до 126,76 лева/МГВч

"Въпросът е каква е изгодата за българския потребител? Каква е изгодата за нашия пазар? Защото ние определено сме ощетени. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" сравнява нашата цена, като най-евтина със спотовата цена, която е на европейските пазари. А тази цена на европейските газови борси се получава от количествата природен газ, които на някои не достигат, на някои са излишни. Всички държави в ЕС и не само, получават своите количества газ по дългосрочни договори. Това е понятно, защото природният газ, за да се добие, трябва да се пречисти, да се транспортира до входната точка на съответната територия, т.е. той трябва да бъде планиран. Планирането става именно с тези дългосрочни договори", обясни председателят на Българската газова асоциация.

Запитан от БГНЕС кой не иска България да получава евтин азерски газ, експертът заяви, че въпросът би следвало да бъде: "Кой не иска България да получава евтини енергоизточници?". Според него, няма значение дали газът е азерски, катарски, американски, или руски. По думите му, става въпрос за професионален мениджмънт. Пламен Павлов посочи, че има интерес този, който печели от това. "Друг печели от това, че ние пропускаме ползи."

Председателят на Българската газова асоциация каза още, че въпросът според него е не само икономически, но и политически. "Това според мен е "капан", в който ние сме поставени отдавна. Много ми прилича на това, което се случи с Министерството на икономиката, с Министерството на регионалното развитие и АПИ. Тук е нещо подобно. Има едно предприятие, т.е. "Булгаргаз", което никой не проверява, защото ръководствата, които са накачени едно над друго, няма кой да ги смени и няма кой да ги проверява. Ние само трябва да приемаме това, което те са направили. А те са произвели лош продукт. Това е за мен обяснението. Евтиният азерски природен газ, или какъвто и да е друг газ, е обект на мениджмънт на това предприятие, само че ръководството трябва да носи отговорност пред своя принципал (Министерството на енергетиката). Затова се плащат тези големи заплати на бордове на директорите. Защо ги получават, като имаме такъв резултат? Аз продължавам да поставям този въпрос", каза още експертът.