Дълго време турците смятаха кризата за някаква абстрактна опасност. Междувременно тя все повече определя техния делник.

Още през януари валутната криза се отрази тежко на турските домакинства. Или по-точно казано - на турската кухня, тъй като цените на плодовете и зеленчуците си вдигнаха сериозно. Още по-лошо стана след местните избори на 31 март - някои турски търговци вече предлагат един килограм лук за десет турски лири (около 1,50 евро) - тройно поскъпване в сравнение с миналата година. Това ядосва турците още повече, тъй като лукът е основен хранителен продукт и без него турската кухня не може.

На пазара Кадикьой клиенти се оплакват, че традиционни продукти, като картофите, лукът и доматите, вече се превръщат в луксозни стоки. Още по-скептични са търговците. Един от продавачите на пазара казва: "Свършено е с родното земеделие - производителите вече нямат нищо, затова всичко поскъпва".

От края на 2017 година турската лира загуби до 30 процента от стойността си. Въпреки това много турци продължават да подкрепят Ердоган и неговото правителство. Изглежда обаче, че доверието на много турци се топи. На местните избори неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) претърпя тежко поражение и загуби двата големи мегаполиса Истанбул и Анкара. Експертите смятат, че отслабващата икономика е решаващият фактор за лошите изборни резултати.

Държавата срещу "терористите-спекуланти"

Турският президент Ердоган обвинява някакви тъмни сили за "терора с храните". Той твърди, че спекуланти укривали лука, за да вдигнат съзнателно цените. Критиците пък твърдят, че държавата сама си е виновна за инфлацията на пазара на хранителните продукти. За да даде тласък на икономиката, правителството на ПСР години наред инвестира в строителния бранш и пренебрегваше другите сектори. "Икономическата политика не е последователна и не ориентирана към бъдещето", казва в тази връзка професорът по международни икономически отношения в Университета в Констанц Ердал Ялчън.

Според него, държавата е хвърлила твърде много пари в инфраструктурни проекти и не е направила нищо за повишаване на производителността. Най-добре последиците от тази недалновидна политика се виждат в аграрния сектор: "Перфектните климатични условия в Турция позволяват да правим добро земеделие. Но Турция внася плодове и зеленчуци от чужбина, защото не инвестира достатъчно в аграрния сектор", гласи диагнозата на проф. Ялчън.

Инфлацията в Турция върви ръка за ръка с обменния валутен курс. Днес еврото и доларът са два пъти по-скъпи спрямо турската лира, отколкото преди три години. А това тревожи много турски предприемачи. Погасяването на чуждестранните кредити им излиза твърде скъпо. Разходите по кредитите също се повишиха, защото чуждестранните инвеститори не желаят да рискуват. "Това се дължи на факта, че те виждат проблеми с върховенството на закона в Турция, а във външната политика Турция се превърна в несигурен партньор", казва Ердал Ялчън.

През последното тримесечие на 2018 година турската икономика се е свила с цели 2,5 процента. За първи път от десет години насам Турция се намира в рецесия. Безработицата е достигнала през февруари най-високата си стойност от 10 години насам - 14,7 процента. А младежката безработица е двойно по-висока, по данни на Националната статистическа служба на страната.

Нужда от структурни промени

На 10 април министърът на финансите и икономиката Берат Албайрак представи план за действие за повишаване на стопанския ръст. Той обяви, че времето до следващите избори през 2023 година ще бъде време на "икономически структурни реформи" и на строга бюджетна дисциплина. "Досега многократно са обявявани такива програми. Нито една от тях обаче не беше осъществена на практика", казва по този повод Ялчън. Според него, изходът от турската икономическа криза е в повишаването на производителността чрез структурни реформи. Но те са свързани с лишения. Много от неефективните производства трябва да бъдат закрити, а потреблението да бъде намалено, което временно ще увеличи безработицата.

Турция трябва да поиска помощ от международните кредитори - в идеалния случай от МВФ, смята професорът-икономист. Президентът Ердоган обаче многократно се е изказвал негативно за МВФ. Освен това помощните механизми на МВФ са обвързани със структурни реформи. Турският президент отхвърля всяка външна намеса, включително защото мерките за икономии могат да навредят на неговата популярност.