От лятото на миналата година Българската народна банка (БНБ) работи неофициално с Европейската централна банка (ЕЦБ) по процеса за присъединяване на България към механизма ERM II. След оценката на активите и стрес тестовете на банките следва етапът на присъединяване към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ и към ERM II, по-популярна още като "чакалнята" на Еврозоната.

Това коментира подуправителят на БНБ Калин Христов по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".

"Двата процеса трябва да станат едновременно след оценката на активите", допълни той.

По думите на Христов това изисква предприемането на три стъпки - законодателни промени, конкретно такива в Закона за кредитните институции, които вече се обсъждат от парламента, преглед на надзорните практики на БНБ и преглед на активите и стрес тестове на шестте избрани от ЕЦБ банки.

"ERM II не е чакалня, защото не чакаш нищо там. Това е официален критерий за присъединяване на българския лев към ERM II, като това изисква държавата да има фиксиран валутен курс в продължение на две години, а изискването е това да стане без сътресения за системата", обясни подуправителят на БНБ.

По неговите думи само две държави в Еврозоната не са минали през механизма преди да приемат еврото - Гърция и Италия.

"Ние 22 години живеем с фиксиран валутен курс без напрежение върху него. Тези 2 години трябва да бъдат за нас като дежа вю", допълни той.

Христов очаква резултатите от стрес тестовете на ЕЦБ, които ще обхванат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ, "Инвестбанк", "Първа инвестиционна банка" и "Централна кооперативна банка", да не се различават много от направените от БНБ през 2016 година.

"Методологията, която ползват ЕЦБ, не се различава много от използваната от БНБ, така че не трябва да има изненади. Разликата е, че този път ще бъдат разгледани не всички банки на пазара, а само шест от тях", посочи той.

Кога можем да очакваме повишаване на лихвите?

"След паричен стимул на ЕЦБ в комбинация с намаляването на лихвите имаме нулеви и отрицателни лихви и масирана покупка на държавни ценни книжа в огромни мащаби. Те бяха в сила за безпрецедентно дълъг период, така че не можем да кажем със сигурност какви ще бъдат последствията в икономически аспект", смята Калин Христов.

По неговите думи след "повсеместния растеж" в Еврозоната, дошъл с въвеждането на стимулите на ЕЦБ, сега държавите в съюза се намират в период, в който растежът се забавя, а инфлацията е над целевото ниво. Подуправителят на БНБ очаква в резултат на това скоро да бъдат прекратени т.нар. количествени облекчения, но ефектът върху основните лихви вероятно ще закъснее.

"Лихвите все още не реагират на тези условия. От ЕЦБ планират до края на лятото на 2019 година основната лихва да не бъде променяна. След това е трудно да кажем колко бързо тези нива ще се стабилизират", смята Христов и допълва, че ефектът от промените на основните лихви в Еврозоната ще дойде по-късно в България.

Кои са рисковете за банковата система у нас?

"Лихвите по депозитите в България намаляха от 4% до 0,2% за домакинствата. Тази масирана преоценка на лихвите по влоговете се пренесе върху тези по кредитите, а в резултат се увеличи заемането на кредити. Нарастването на лихвените проценти обаче ще повиши и кредитния риск особено при имотните заеми", предупреждава Калин Христов.

По неговите думи въпросното повишение ще се усети първо при депозитите, а след това ще се пренесе и върху кредитите. Той обаче допълва, че е трудно да се прогнозира колко бързо ще нараснат лихвите.

Според главния изпълнителен директор на ОББ и председател на УС на Асоциацията на банките на България (АББ) Петър Андронов основно опасенията за банковата система са свързани със сегмента на ипотечните заеми.

"Когато има купувачи за всички имоти, въпреки че това е добре за нас, трябва да се замислиш дали не се е появил проблем", смята той. Андронов отбеляза, че "не е нормална" ситуацията, в която има увеличение на потребителските заеми, тъй като значителна част от него се дължи на използването на такива за покупката на имоти.

Председателят на АББ допълни, че подобен ръст на кредитирането, който наблюдаваме в момента, е имало за последно преди финансовата криза. Все пак Андронов посочва, че не може да бъде направена връзка между ситуацията през 2008 и тази днес, той като за разлика от тогава в момента "банковата система е много по-балансирана".