Калоян Кирилов, преводач: AI сваля цената на някои преводи с до 70%, но една грешка може да струва милиони

Не ме е страх, че няма да има нужда от преводачи. Страх ми е, че няма да има преводачи за нуждата, която ще има. Това коментира в студиото на Money.bg Калоян Кирилов, основател и съсобственик на компанията за преводи Словоред 2020.

Според него изкуственият интелект променя професията, но това не означава непременно нейното изчезване. По думите му най-сериозният риск за сектора е не самата автоматизация, а изчезването на естествения път, по който младите специалисти натрупват опит и се превръщат в добри преводачи и редактори.

Кирилов припомни, че машинният превод не е новост за индустрията. Още преди появата на генеративния изкуствен интелект професионалистите са работили с невромашинен превод, а очакванията, че технологиите ще заменят преводачите, съществуват от години.

"И пак се говореше за това, как хората, които извършват преводи, ще се опират най-вече на тази технология, те ще съвсем лекичко само ще редактират неща. И се оказа реално, че нещата не са точно така. По същия начин, преводаческата професия в момента преживява някаква трансформация", посочи Кирилов.

Той подчерта, че промяната е видима, но не означава изчезване на професията. В някои области дори се увеличава значението на специалистите, които освен езика познават и конкретна професионална сфера.

Къде човекът вече е излишен

Има обаче сегменти, в които професионалният преводач практически е отпаднал. Това са текстове с нисък риск и ниска стойност - например етикети или ежедневна кореспонденция, когато потребителят просто иска да разбере какво пише. Кирилов уточнява, че като професионалист с дългогодишен опит от години не е получавал запитване именно за делова кореспонденция.

Според него това не е непременно загуба за преводаческия бизнес. Напротив - отпадането на нискостойностни задачи позволява на компаниите да се концентрират върху дейности, при които човешката експертиза има по-голяма добавена стойност.

Точно тук се появява и основният въпрос за доверието към AI. Кирилов е категоричен, че машината не може да носи отговорност за резултата.

"Доверието е много интересно. Как можеш да се довериш на някой, който няма пулс? Някой, който не разбира, изобщо няма усещане за това, какво означава да си жив, какво означава да носиш отговорност", коментира експертът.

Според него големите езикови модели са мощни системи, но нямат усещане за важност и последствие от една грешка. Именно затова при текстове с висока степен на риск човешката намеса остава необходима.

Кирилов подчерта, че технологиите имат и положителен ефект за бизнеса. Те могат да намалят езиковата бариера пред българските компании, които искат да излязат на чужди пазари. Вместо да поддържат екипи от служители, владеещи всеки целеви език, компаниите могат да използват комбинация от AI, преводачески услуги и експертна човешка проверка.

Цената на превода вече зависи от риска

AI вече оказва директен натиск върху цените и сроковете. Клиентите очакват част от ефективността на технологията да бъде прехвърлена и към тях - чрез по-ниска цена, по-кратък срок или по-високо качество.

В резултат на това една и съща дума вече няма непременно една и съща стойност. Преводът на стандартен технически текст или голям обем общи условия може да бъде автоматизиран в значителна степен, докато една дума в договор, книга или документ с правни последици може да изисква съвсем различен ресурс.

Затова може да се каже, че "една дума вече не тежи толкова колкото друга дума. Нищо, че заема едно и също място на страницата".

Гостът посочи, че при определени текстове компанията може да намали цената с между 60% и 70%, когато се използва основно машинен превод с ограничена човешка намеса. Това обаче не означава, че всички преводи поевтиняват в еднаква степен.

При сложни и високорискови задачи човешката работа остава основна, а понякога дори се заплаща по-скъпо. В същото време преводачите, които умеят да използват AI инструментите, могат да обработват повече текст за същото време и по този начин да увеличат доходите си.

Най-големият страх: да няма достатъчно преводачи

Промяната създава и друг, по-малко очевиден проблем. Ако все повече задачи бъдат автоматизирани, младите специалисти могат да загубят възможността да натрупат опит с по-лесните текстове, които традиционно са били вход към професията, коментира Калоян Кирилов.

Според него именно пътят, по който един млад човек постепенно се превръща в добър преводач или редактор, е застрашен. В миналото професионалистите са започвали с по-стандартни документи, включително дипломи, и постепенно са се научавали да работят с по-сложни задачи.

Част от професионалистите вече отказват да използват AI. Това се отнася особено до литературните преводачи, за които нюансите на текста са ключови. Кирилов разбира и тази позиция - някои преводачи се опасяват, че като обучават технологиите, всъщност помагат за собственото си заместване.

Една запетайка може да струва милиони

Най-сериозният риск според Кирилов не е очевидно грешният превод, а този, който звучи напълно правилно. При бизнес документи една дума или пунктуационен знак може да промени финансовите последици от документа.

Той разказа за случай от практиката, при който една запетайка е довела до разлика между 6-цифрена и 7-цифрена сума и съответно до десетократно по-висок данък по документи.

По думите му затова преводаческите услуги не могат да се оценяват единствено според броя думи. Значение имат контекстът, рискът, предназначението на текста и отговорността, която стои зад него.

Целия разговор гледайте във видеото!