От клиент в конкурент: Китай се изправя срещу Русия в оръжейната индустрия

В атрактивно видео, публикувано от Военновъздушните сили на китайската Народна освободителна армия миналата седмица, се вижда как четири изтребителя J-20 летят из мрачните небеса, маневрирайки измежду светкавици.

В него не се вижда един важен детайл: за първи път в историята китайските изтребители използват произведени в страната двигатели, а не руски, пише Nikkei Asia.

Решението на Пекин да замени двигателите на J-20, отбелязано от официоза Global Times, е поредният знак, че Китай бързо изтрива разликата в оръжейната индустрия със северната си съседка. В продължение на десетилетия Поднебесната империя разчиташе тежко на руските оръжия, за да модернизира военните си сили. Но това започва да се променя и Китай изгражда собствена мощна отбранителна индустрия и вече се изправя срещу Москва на световния пазар.

В някои области Китай даже вече има предимство — промяна, която вероятно ще промени динамиката на отношенията между двете държави.

По данни на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) от декември Китай вече е вторият най-голям производител на оръжия за периода между 2015 и 2019 г. САЩ остават на първа позиция. Изследването показва, че четирите от най-големите 25 производители през 2019 г. са китайски компании — а три от тях са сред първите десет. Четирите отговарят за 16% от общите продажби на оръжия и получават приходи от $56,7 млрд. За сравнение само две руски компании влизат сред първите 25, отговаряйки за едва 4% от общите продажби и $13,9 млрд. приходи.

САЩ и Китай доминират пазара на оръжия през 2019 г.

Приходите на най-големите компании достигат $361 млрд., ръст от 8,5%

Представители на руската оръжейна индустрия оспорват данните, като твърдят, че е невъзможно да се изчисли с точност обема продажби, реализиран от китайските компании, тъй като Пекин пази информацията в тайна.

Но това не означава, че в Москва не виждат бързия растеж на Китай — не само в количеството, но и в качеството на производството. Вадим Козюлин, директор на Asian Security Project в PIR Center, московски тинк танк, казва, че Китай вече е изпреварила Русия в разработката на дронове, на някои военни плавателни съдове и вероятно на хиперзвукови ракети — с каквито Кремъл се гордее.

"Китай произвежда нови модели много бързо и пуска всяко следващо поколение в рамките на 10 години — както някога СССР правеше. Трудно е за Русия да се състезава, тъй като бюджетът е по-малък и продължава да се свива", казва той.

През голямата част на периода след Студената война Русия бе основният доставчик на оръжия за Китай. Двете съседни държави започнаха да си сътрудничат в началото на 90-те години на миналия век. Пекин първо гледаше на Запад за потенциален източник на съвременни технологии, но надеждите помръкнаха след наложеното от САЩ и Европа ембарго като отговор на събитията на площада Тиенанмън от 1989 г.

Така Китай бързо намери упование в Китай. Колапсът на Съветския съюз през 1991 г. унищожи производителите на оръжия в Русия. Старите източници на приходи като местния огромен бюджет за отбрана и печеливши договори със сателитните държави пресъхнаха бързо. Появата на Китай предостави така нужната помощ на западащата руска индустрия.

От 1992 до 2007 г. Китай внасяше 84% от оръжията от Русия. Но Пекин използваше възможността и да научи как работят те — и да започне сама производство.Някои от най-новите продукти на китайската отбранителна индустрия като изтребителите J-11 и ракетите HQ-9 изглеждат идентични с тези, закупени от Русия. През декември 2019 г. руската Ростек обвини Китай в незаконно копиране на редица технологии в продължение на две десетилетия.

Въпреки това търговията продължи.

Сега обаче не е ясно още колко време Китай ще се нуждае от Русия. Поднебесната империя не просто вече може да задоволява собствените си нужди, но и започна да изнася оръжия за клиенти от Пакистан до Сърбия.

Растежът бе подхранен от бързо увеличаване на военния бюджет на страната. Според SIPRI той расте с 85% през последното десетилетие и достига $261 млрд. през 2019 г.

От значение е и надигането на Китай като технологичен гигант. Страната е дом на 1,87 млн. учени и растящ брой на технологични компании като Huawei, Tencent и ZTE.

Въпреки последните усилия на Кремъл да стимулира местния технологичен сектор, Русия е далеч от успех. Експерти предупреждават, че Русия изостава в ключови технологии като изкуствения интелект и ако това не се промени, отбранителната ѝ индустрия няма да успее да се конкурира с тази на САЩ и Китай.

"В Русия няма технологични гиганти като Microsoft и Huawei, които да произвеждат технологии с двойна употреба", казва Козюлин. "Вместо това правителството трябва да прави всичко само, което се оказва изключително скъпо".

Русия вече обмисля възможността да разработва нови оръжия заедно с Китай. През 2014 г. двете държави съвместно създадоха и произведоха следващото поколение тежкотоварни хеликоптери за китайската армия. През август бе съобщено, че те ще работят заедно и по следващо поколение подводници.

Скоро обаче Китай може да няма нужда от Русия. Експертите на SIPRI смятат, че в следващите пет до десет години Пекин ще загърби изцяло руските производители. Нещо повече, в дългосрочен план е възможно Китай да изтласка Русия от традиционните ѝ пазари като Африка, Близкия Изток и Латинска Америка.

Китай, някога партньор на Германия в растежа, се превръща в яростен съперник

Най-голямата европейска икономика вече не може да разчита на азиатската държава да подкрепя експанзията ѝ