Преди месец случаят с веригата евтини супермаркети Lidl възмути обществеността: в предприятието са се водели шпионски протоколи за частния живот на служителите. Вече обаче започва да се разбира, че тези работодатели, които следват примера на „Лидл", са много. Шпионирането на служители се оказва масов феномен в Германия, заявява популярното списание Stern.

В журналистическото разследване се е оказало, че разнообразни методи на следене се прилагат и в редица други вериги евтини магазини. Но дори и по-претенциозни супермаркети прилагат тайно следене на служителите си, като по наблюденията се водят и протоколи.

Общо Stern разполага с 150 протокола за следене на служители в различни филиали за търговия на дребно в цяла Германия. Най-старият е от 2003 година, най-актуалният от декември 2007 г. Записвани са най-интимни детайли: личните взаимоотношения между работниците, любовни мъки, раздели, проблеми с алкохола, болести, безработни роднини - детективите са записвали цялата информация, до която са се докопвали.

Тези практики са грубо нарушение на закона, тъй като тайно следене на служителите в една компания е разрешено само при обосновано подозрение за престъпно деяние. И то само ако няма друг начин случаят да се реши.

Един от концерните, които са наемали „детективите", веднага е пояснил, че шпионите всъщност са служители на компанията, които са наети изключително затова, да предотвратят кражби. Друга компания не отрича, че си води протоколи, но заявява, че там сведения за поведението на служителите в местата за отдих и почивка не са били записвани. Трети компании потвърждават за „отделни случаи" на следене, информацията обаче „нито била оценявана, нито използвана".

Но пред германските журналисти черно на бяло стои съвсем друго. Миналата седмица например списание ARD е показало безспорно, че в кабината за преобличане на персонала в най-големия в Европа завод за преработка на месо са правени аудио записи.

Щази методите намират приложение не само в търговията на дребно, но и в цялата немска икономика, пише Spiegel. Надзор, контрол, шпиониране на служителите са по-скоро правило, отколкото изключение.

Повече от всеки трети офис компютър се преравя по поръчения на работодателя. Германският съюз на детективите потвърждава, че получава 60 до 70 процента от поръчките си от икономическата сфера. Най-честото желание на клиентите е да се надзирава поведението на служителите. Някои детективски кантори дори директно рекламират услугите си на работодателите: „Имате нужда от информация за вашите служители? В този случай ще ви дадем индивидуална консултация".

Плашещо е, че вече има и софтуер за шпионаж. Orvell Monitoring е разработен от фирмата Protectcom в провинция Заарланд. Името на продукта трябва да загатне за писателя Джордж Оруел (Orwell), автор на романа „1984". Ако шефът инсталира този софтуер на компютъра на своите служители, нищо вече няма да е тайно. По желание шефът може да гледа какво става на екрана на служителя си в реално време. Подобен софтуер в Германия е продаден 100,000 пъти.

Във фокуса на критиката попадат и реномирани компании като автомобилния концерн Daimler. Според член на заводския съвет, в Даймлер има място, оформено като кръгла маса, където уж с най-добра цел с майсторите, началник смените и ръководителите на звена се говори за проблемите на служителите, след което изкопчените данни се протоколират и се предават на отдел „Персонал".

Контрольорите се увличат чак до клиентите. Ето следният пример дава Ева, която с три годишната си дъщеря влязла във филиал на една германска банка да изтегли пари от банкомата. За зла беда жената е настъпила куче изпражнение малко преди да влезе в помещението на банката. По своите си начини служителите от банковия контрол са разбрали къде живее майката и са й изпратили малко по-късно на домашния адрес сметка от 52,96 евро за „възникналите разходи за почистване".