Сърбия изгражда една от най-мощните системи за масово наблюдение на Балканите - тихо, без законова рамка и без публичен контрол.
Комбинацията от технологии, доставчици и възможности поставя сериозни въпроси за гражданските свободи в страната.
Руски и японски софтуер, китайски камери
Министерството на вътрешните работи на Сърбия е инсталирало два софтуера за лицево разпознаване - японския NeoFace Watch на NEC и руския FindFace на NtechLab, потвърждава за Balkan Insight анонимен източник от министерството. Покупката на японския софтуер фигурира в плана за обществени поръчки на министерството още през 2019 г., но официална тръжна процедура така и не е публикувана.
Същата година технологичната организация с нестопанска цел Qurium засича сървър на FindFace в Сърбия, хостван от същата компания, която е обслужвала и шпионския софтуер NoviSpy - инструмент, използван според разследвания от сръбската разузнавателна агенция BIA за проследяване на журналисти и активисти.
Източник: iStock
Според Министерството на финансите на САЩ Русия използва същата програма за проследяването на политически съперници, както и на хора, които се опитват да избегнат мобилизацията. Според разследване на Forbidden Stories пък Иран също използва FindFace.
От Balkan Insight посочват, че нито сръбското министерство, нито разработчиците от Русия и Япония са отговорили на запитвания за коментар.
Освен руския и японския софтуер, много сръбски общини разполагат с хиляди улични камери на китайския Huawei с вградено разпознаване на лица и регистрационни табели, монтирани в градовете в страната, шведският съдебен софтуер Griffeye и платформите DSS Pro с подобни функции.
Докъде стигат възможностите на системата
Мащабът на техническите възможности е голям. Според разработчиците си NeoFace Watch извършва "над три милиона търсения в секунда" и разпознава множество лица едновременно. FindFace пък сравнява лица с база данни за части от секундата, издава известия в реално време и може да работи едновременно върху стотици хиляди камери. Базата данни на руския доставчик на съхранение Tarantool съдържа един милиард лицеви записа.
Особено тревожна е функцията за "проследяване на взаимодействия", която автоматично идентифицира кръга от хора, с които дадено лице е влизало в контакт, след което изгражда допълнителни кръгове за всеки от тях като достига три степени на свързаност (близки на контакти на ваши приятели).
"Това е аналитична функция, която ясно може да разкрие кой с кого се среща, къде отиват и какво правят", обяснява пред Balkan Insight Филип Милошевич - технолог в организацията за дигитални права SHARE Foundation в Белград.
Законова рамка - липсва
Новият проектозакон за полицията не споменава биометричните технологии. Препратките от предишни версии са премахнати след обществен натиск заради опасенията за масово наблюдение и нарушаване на неприкосновеността на личния живот.
"Министерството е наясно, че понастоящем няма нито капацитет, нито воля от страна на която и да е институция да осъществи ефективен надзор. При тези обстоятелства рискът от опит за регулиране е по-голям от риска от използване на забранени технологии", казва Ана Тоскич - експерт по неприкосновеност на личния живот и изпълнителен директор на НПО Partners Serbia.
Според Филип Милошевич фактът, че системата обработва биометричните данни на всички заснети лица, а не само на тези със съдебна заповед, прави използването ѝ незаконно.
"Натрапчивото, масово и целенасочено наблюдение са инструменти на авторитарните режими, за които контролът и репресиите са задължителни за запазване на властта", допълва той.
"Въоръжаването" на западната ни съседка с подобен вид технологии създава сериозни притеснения за сигурността и личната неприкосновеност не само на сръбските жители, но и на всички посетители на страната. Липсата на ясна регулаторна рамка може да се окаже пречка за гражданите да защитят правата си в бъдещи спорни ситуации. Сериозен проблем е и непрозрачността относно съхранението на информацията и разположението на сървърите с базите данни.
USD
CHF
GBP
