България се намира в ситуация, в която бюджетният дефицит расте значително по-бързо от приходите, а натискът върху публичните финанси тепърва ще се засилва. Това коментира в студиото на Money.bg бившият заместник-министър на финансите и бивш член на УС на БНБ Людмила Елкова.

По думите й проблемът вече не е само в конкретни числа, а в системно повтарящ се модел, който не се променя с години.

"Не знам кой какво разбира под адекватно състояние на бюджета. Аз лично бях силно озадачена от това, което чух на изслушванията в парламента. Имам чувството, че всяка година започваме отначало - все едно се връщаме в първи клас и започваме от азбуката", коментира тя.

Ръст на дефицита и изоставащи приходи

По отношение на приходната част Елкова отбеляза, че официалните ръстове създават подвеждащо усещане за стабилност, докато реалната картина се влошава.

"Имаме много по-бързо нарастване на разходите, отколкото на приходите. Това е причината да имаме толкова голям дефицит. И това не е нещо ново - то се виждаше от самото начало как върви изпълнението на бюджета", посочи тя.

Според нея проблемът е, че бюджетът за следващата година реално не представлява нова рамка, а продължение на предходната, вече дефицитна конструкция.

"Този бюджет е инерционен във всеки смисъл. Няма нова логика - просто се продължава същият модел, при който дефицитът се пренася и задълбочава", каза Елкова.

Състояние на фискалния резерв

"Когато говорим за фискален резерв, трябва да сме много внимателни какво реално има вътре. Ако извадим средствата, които не са оперативни - Сребърния фонд, фондовете за извеждане от експлоатация на ядрени мощности и други подобни, стигаме почти до нула свободен ресурс", обясни тя.

Гостът поясни, че това на практика означава, че, когато държавата трябва да плати пенсии и текущи разходи, тя "често разчита на средства, които по принцип не би трябвало да бъдат пипани".

По отношение на данъчните постъпления Елкова отчете, че няма съществено отклонение от предходната година, въпреки инфлационната среда. "Очаквах по-силен ефект от инфлацията върху ДДС, но такъв засега не се вижда. Ръстът е около 15-16%, което е почти идентично с миналата година", коментира още тя.

Снимка 761960

Растящи разходи

Най-сериозният проблем обаче остава разходната част на бюджета, смята експертът.

"Разходите растат с над 20%. Това е изключително висок темп. Най-голямото влияние идва от заплатите и пенсиите", посочи Елкова. Тя подчерта, че това не е краткосрочен ефект, а натрупване от предходни години.

"Всички увеличения в системите на сигурността, образованието и отбраната сега се отразяват с пълна сила. Това е базов ефект, който не може да бъде избегнат", допълни тя и обърна особено внимание на автоматичните механизми за индексация. Елкова беше категорична, че популярните идеи за бързи съкращения няма да доведат до реален ефект.

"Ако някой смята, че съкращаване на 10% от администрацията ще реши проблема, това не е така. Това не променя системата", заяви тя и допълни, че структурните промени трябва да бъдат много по-дълбоки.

"Трябва да се преразгледа целият модел на публичните услуги - какви услуги предоставяме, от какво има нужда държавата и от какво няма. Това включва администрация, райониране, съдебна карта, образование", каза тя.

Риск от свръхдефицит

В заключение Елкова предупреди, че без структурни мерки България може да влезе в режим на свръхдефицит още в следващите години.

"Ако няма адекватни мерки, през 2027 година вече ще влезем в свръхдефицит", заяви тя и допълни, че това не е задължително негативен процес, ако бъде управляван правилно.

"Процедурата по свръхдефицит сама по себе си не е страшна. Тя може да бъде дисциплиниращ механизъм. Въпросът е дали ще използваме този момент, за да направим реална консолидация", обясни Елкова.

"Обидното е, че вече сме минавали през подобни процеси, стабилизирали сме се и сме доказали, че можем да поддържаме финансова дисциплина. А сега отново се връщаме към същите проблеми", категорична бе тя.

Целия разговор гледайте във видеото!