Задлъжнялостта на българските фирми и домакинства остава официално на ниски нива, но реалната картина е по-различна. Това коментира в студиото на Money.bg Райна Миткова, главен изпълнителен директор на "ЕОС Матрикс" България.

"Има все пак една статистика на Централната банка, която следи нивото на лошите кредити на домакинства и фирми. И тя е на рекордно ниски нива. Разбира се, тя излиза с няколко месеца забава, но все пак е наистина на едни от най-ниските нива", посочи Миткова. Тя обаче подчерта, че извън банковата система остава най-големият нерегистриран риск - междуфирмената задлъжнялост.

"Особеното при бизнеса е, че там няма статистика, която може да хване междуфирмената задлъжнялост - тоест какво всяка фирма дължи на своите доставчици и партньори", обясни тя.

Всяка пета фактура остава неплатена

Според анализи на компанията, която тя представлява, реалният проблем се вижда в търговските плащания.

"Това, което ние виждаме като компания, която се занимава със събиране на вземания, е, че събираемостта остава на добри нива, но въпреки това всяка пета фактура не се плаща навреме. Което означава, че ако имате 100 единици продажби, 20 единици са си чиста загуба - поне временно", разкри Миткова.

По думите й това води директно до проблем с ликвидността.

Снимка 761461

"Бизнесът е поставен в едно заключено положение от гледна точка на кеша. Това са парите, които са кръвта на всеки бизнес. И когато те закъсняват, фирмите са принудени да поддържат скъпо финансиране и кредитни линии, за да оцелеят", допълни тя.

Въпреки натиска, Райна Миткова определя българския бизнес като устойчив, включително в кризисни периоди.

"По време на Covid кризата той беше този, който реално не получи държавна помощ в сериозен мащаб, но въпреки това успя да оцелее", посочи тя. Според нея обаче слабост остава отношението към вземанията.

"Нашият български бизнес не успя да ни се довери като специалисти, които могат да помогнат да се дисциплинират партньорите и доставчиците. Това означава, че често се чака твърде дълго, преди да се предприемат действия за събиране на вземания", каза Миткова.

Тя подчерта, че съществуват работещи финансови инструменти, които обаче не се използват достатъчно.

"Факторингът е една услуга, която се използва много в останалата част на Европа. Това означава, че в момента, в който издадете фактурата, можете да получите между 90% и 95% от стойността й веднага", обясни тя. По думите й ключовият проблем е, че фирмите започват да търсят решения твърде късно.

"Може спокойно да потърсим това вземане на един по-ранен етап - да напомним, да изпратим писмо или имейл, а не да чакаме 1 година и после да стигнем до съдебно събиране", допълни тя.

Малките фирми са най-уязвими

Миткова е категорична, че най-големият проблем е концентриран при малките и средните предприятия. Основната причина според нея е липсата на добра документация.

"Много често се търгува на юнашко доверие. Няма договор или договорът не е разписан коректно, или не защитава достатъчно добре интересите на компанията", посочи още Миткова. Това води до сериозни проблеми в съда.

"Има случаи, в които след 2-3 години идват при нас, но вече няма какво да се събере - фирмата е източена или продадена, и дори съдебният изпълнител няма как да помогне", допълни тя.

Дългова спирала при младите

Особено внимание Миткова отдели на младите хора като най-бързо растяща група длъжници.

"Младите хора между 18 и 28 години често влизат на пазара на труда с добри доходи, но нямат финансова дисциплина. Изведнъж се виждат с 1500 евро и се чувстват богати", каза тя.

Това води до прекомерно потребление на кредит.

"Купуват си телефон, лаптоп, тротинетка, кола на лизинг. А после идват вноските - 150 евро, 250 евро, плюс наем, плюс разходи. И до 10-15 число парите свършват", обясни тя. По думите й това често завършва с дългова спирала, защото се взима нов кредит, за да се покрие старият "и така постепенно се натрупват 4, 5, 6 задължения, които вече не могат да се обслужват".

Един от най-сериозните проблеми според нея остава липсата на спестявания.

"Всяко второ семейство в България няма финансов буфер. Ако се случи нещо неочаквано - болест, ремонт или загуба на доход, няма откъде да се вземат пари", посочи тя.

Това директно увеличава зависимостта от бързи кредити.

Целия разговор гледайте във видеото!