Светът навлиза в нова фаза на енергийна нестабилност, в която геополитиката, технологичният преход и вътрешните системни слабости на националните енергийни модели се преплитат в общ натиск върху цените и сигурността на доставките. Това коментира в студиото на Money.bg енергийният експерт и председател на УС на Български атомен форум Богомил Манчев. Той очерта картина, в която краткосрочните кризи се наслагват върху дългосрочни структурни грешки.
Ситуация без аналог
По думите му настоящата енергийна криза, задълбочена от напрежението около Иран и риска за Ормузкия проток, "няма аналог досега". Експертът подчерта, че световният пазар е изправен пред едновременно ограничаване на ключови източници на нефт и газ.
Той припомни, че след войната между Русия и Украйна вече частично е извадила от уравнението част от доставките, а евентуални ограничения през Ормузкия проток биха засегнали допълнително около 20% от тях.
"И останаха няколко големи производители. Най-големият е САЩ, но тя предимно задоволява себе си. Както и Канада", припомни гостът. Според него потенциална алтернатива като Венецуела би изисквала "огромни средства" и години инвестиции, за да възстанови добивната и логистична инфраструктура.
"След 5-10 години тя може да стане голям производител", отбеляза Манчев, но подчерта, че това не е решение на настоящия проблем. По-важното според него е, че кризата вече не се ограничава до суровия петрол, а се разпространява по цялата енергийна и индустриална верига.
"Имаме сериозни смущения в доставките на какво ли не", коментира той и посочи като особено критични азотните торове, които са ключови за глобалното земеделие. "Може да се стигне до продоволствен проблем", предупреди още експертът, обяснявайки, че зависимостта от природния газ прави производството на торове уязвимо.
Според него това е вторичен, но потенциално много по-тежък ефект от енергийната криза - директно върху хранителната сигурност.
Инфлацията като константа
Манчев разкри, че очаква енергийните сътресения да се превърнат в траен инфлационен фактор.
"Ще обеднеем в някакви проценти", категоричен бе той, като уточни, че ефектът не е само национален, а общоевропейски. По думите му дори при временно стабилизиране на петролните пазари, ценовите нива няма да се върнат към предишните си стойности:
"Ще паднат цените на горивата, но никога няма да паднат цените на храните и всичко останало. Ще сме си внесли външна инфлация, която няма как да си изнесем."
Българската енергетика: актуално състояние
Преминавайки към България и състоянието на енергийния сектор у нас, експертът бе категоричен: "Хаос." Причината според него е липсата на дългосрочно планиране и системен анализ на енергийната система.
"За 25 години не се научихме, че когато правим нещо, трябва да погледнем как то влиза в конфликти или в дружба с други енергоизточници", заяви Манчев. В този контекст той критикува развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като фрагментирано и без стратегическа координация.
"Никой не е направил план. Всеки прави там, където може, а не там, където трябва", коментира още гостът.
Един от най-важните му аргументи е свързан с новата вълна инвестиции в батерийни системи. Въпреки очакванията, че те ще решат проблема с нестабилното производство от ВЕИ, Манчев е скептичен.
"Това също не решава въпроса", заяви той и посочи, че капацитетът на производство и съхранение не съвпада с реалното потребление във времето. По думите му системата се сблъсква с фундаментален проблем: енергията се произвежда, когато не е нужна, и се съхранява с икономическа загуба.
Ядрената енергетика в България
На този фон, според експерта, ядрената енергетика се очертава като ключов елемент в бъдещия микс. "Атомната енергетика не зависи от Ормузкия пролив", заяви Манчев.
Той потвърди, че проектът с Westinghouse и Hyundai напредва, но с известно забавяне в проектирането. "Поискаха удължение с 14 месеца", уточни експертът и добави, че закъснението вероятно е резултат от комбинация от фактори от двете страни.
Според него истинската цена на проекта често се разбира погрешно, защото включва не само EPC (Engineering, Procurement and Construction), но и допълнителни разходи на собственика.
По отношение на АЕЦ "Белене" Манчев бе категоричен, че проектът не е технически затворен. "Чисто технически проектът може да бъде направен с Франция", разкри той. Според него използването на френски технологии и гориво от Framatome е напълно възможен вариант, включително за интегриране на съществуващото оборудване.
"Имаме всичко необходимо на площадката", подчерта той, като поясни, че основната бариера остава финансова. Експертът допусна, че реализацията би изисквала инвестиции от порядъка на €15-20 милиарда и публично-частни партньорства.
Бъдещето на сектора
Според Манчев по-широката визия за бъдещето на българската енергетика следва да е ориентирана към базова ядрена мощност, балансирани ВЕИ и индустриално използване на нови технологии.
По негово мнение нуждата от стабилна енергия ще нараства заради развитието на индустрии като гигафабрики, чипове и дейта центрове.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
