"Със задълбочаването на енергийните предизвикателства в Европа, завръщането към прагматичния разговор става все по-търсено" - това заявява генералният директор на "Росатом" Алексей Лихачов пред ведомственото издание на компанията в края на април.
Интервюто с него излиза малко повече от седмица след изборите у нас. В него той специално коментира и ситуацията в България. И по-специално - темата за АЕЦ "Белене", един от най-противоречивите проекти в новата история на нашата страна.
"Смятаме, че диалогът относно доставките, сервиза и в по-широк план относно перспективите за нови проекти, включително темата за АЕЦ "Белене", е възможен в бъдеще. Но негова основа трябва да бъде не идеологията, а здравият разум. Енергетиката не прощава идеологическите експерименти и много бързо връща дискусията от нивото на лозунгите на нивото на фактите. А в света на фактите ядрената енергетика, руските технологии и нашият международен опит имат много стабилни позиции", казва Лихачов.
През уикенда той продължи тази си линия на разсъждение по време на разговорите между руския лидер Владимир Путин и словашкия премиер Роберт Фицо. По думите му "Росатом" възнамерява да развива свои проекти в България, Унгария и Словакия - на основата на това, че и в трите държави ключовите компетенции са били изградени със съветска помощ.
Източник: архив ЕПА
"Това са както кадри, така и технологии за работа с гориво. Ще продължим да предлагаме нашите проекти и, разбира се, да развиваме онези проекти, които вече са пуснали корени. Имам предвид преди всичко унгарския проект", допълни Лихачов, визирайки "Пакш-2" - разширение на съществуващата АЕЦ, за чието изграждане Унгария взе 10 млрд. евро заем от Русия и който ще се плаща от 2031 г. до 2046 г.
Поредно "реанимиране" на Втора атомна
Над 40-годишната история на проекта за АЕЦ "Белене" може да бъде обект на многотомно издание. Замислена в началото на 80-те и започната в края им, централата е замразена заради икономическия колапс на Народна република България и падането на комунистическата власт.
Още в първите демократични години придобиват публичност по-ранни геоложки изследвания, според които теренът е неподходящ заради сеизмична активност. Анализ на БАН поставя под въпросителна и рентабилността на втора атомна централа. Този въпрос е на дневен ред и в средата на десетилетието, когато управляващата тогава БСП инициира анализ за евентуално дострояване на централата.
По времето на НДСВ отново се възражда темата "Белене". По време на Тройната коалиция "Атомстройексперт" е избран за доставчик на оборудването. Следват години, в които отношението към проекта е от "гьол" до проект, без който "токът ще поскъпне около 18 пъти" (и двете изказвания са на Бойко Борисов, като са направени в рамките на един мандат - б.р.).
Крайният резултат е, че България се оказа с два реактора ВВЕР-1000, след като през 2016 г. руската "Атомстройекспорт" осъди нашата страна да си плати 600 млн. евро за поръчано оборудване и да го получи. Години наред то се съхранява в Белене, което е огромен разход.
Имаше варианти реакторите да бъдат продадени, последно - на Украйна, но последното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН се отказа. По-късно Бойко Борисов заяви, че "големи фондове" са го посъветвали да не продава оборудването, защото България е можела да спечели "десетки милиарди долари", ако захранва центровете за данни на големи технологични компании.
На експертно равнище, както и неофициално от ръководни лица в енергетиката действително са се чували коментари, че "Белене" може да се реализира за нуждите на бизнеса с френска помощ.
Защо и този път (най-вероятно) няма да стане
Без значение кой ще изгражда централа на площадката край "Белене", той ще трябва да се изправи както пред реалностите на сеизмологичния риск, така и пред все така сложния въпрос как Втора атомна да бъде рентабилен проект.
Често повтаряни от заинтересованите от АЕЦ "Белене" в публичното пространство са две числа: 10 млрд. евро за дострояване и 80 евро за мегаватчас електроенергия, за да "излезе сметката". Проблемът е че и двете са много неактуални.
10-те милиарда евро идват от анализи от преди повече от 15 години, като в някои от тях (като този на HSBC) диапазонът стига до 14 милиарда евро. Да, в момента България разполага с оборудване, но даже да направим смелото предположение, че то е запазено в идеално състояние, натрупаната инфлация особено в строителните и специфични за енергетиката дейности, както и потенциално по-високите лихви, променят цената драматично.
Така довършването на АЕЦ "Белене" - с изграждането на реакторите, но и с изграждането на всичката нужна инфраструктура на площадката и присъединяването на централата към системата, лесно ще достигне 15 милиарда евро. Това пък означава, че токът от нея е твърде вероятно да е на цена от 100-120 евро за MWh за постигане на рентабилност.
Така и двете важни числа за АЕЦ "Белене" се приближават опасно до тези на новите блокове на АЕЦ "Козлодуй" - там по експертни оценки очакваме цена от около 15,3 млрд. евро и цена за рентабилност към 120 евро за MWh.
При положение, че изграждането на VII и VIII блок се очертава да ангажират огромна част от инженерния, кадровия и финансовия ресурс както на държавата, така и на местните компании подизпълнители в енергийния сектор, евентуален инвеститор ще трябва да създаде цялата верига на доставки около паралелния строеж в "Белене".
"Росатом" може и да се справи с това, но после идва тежкият въпрос с реализацията на електроенергията от Втора атомна в подобна ситуация. Токът от старите блокове на АЕЦ "Козлодуй" е несравнимо по-евтин, защото там инвестицията е отдавна изплатена, но на свободния пазар през все по-голяма част от времето ВЕИ също излизат много по-изгодно.
Предвид, че през следващите десетилетия се очаква България да придобие над 15GW слънчеви и вятърни мощности с големи батрийни системи, нови ПАВЕЦ и "умни мрежи", не е случайно, че в скорошни анализи като този на Центъра за изследване на демокрацията от миналата есен се вижда, че даже при електрификация на икономиката и скок на потреблението с 25 на сто към 2050 г. България ще произвежда доста повече електроенергия, отколкото ѝ трябва.
Така остават дългосрочните договори с големи индустриални потребители на електроенергия, в които стабилността на цената и предлагането са ключов фактор. Спорно е обаче при сегашното равнище на българската индустрия и перспективите за развитието ѝ дали ще е чак толкова лесно да се намерят достатъчно клиенти.
Центровете за данни звучат като добър вариант, но те имат нужда от ток сега. Затова и повечето "ядрени" сделки в технологичната сфера са свързани с работещи централи или в най-лошия случай реактивирането на спрени.
Нова АЕЦ се строи за поне десетилетие - а на практика няма ядрен проект, който да е спазил както бюджета, така и сроковете си. Погледнато наопаки, ако опитате да използвате AI модел от преди 10 години, определено няма да видите в него потенциал, който да оправдае наливането на милиарди. При положение, че изкуственият интелект по никакъв начин не е разсеял страховете, че ще се превърне в катастрофално скъп балон, изглежда доста невероятно Amazon, Microsoft, Google и SpaceX да се подредят на опашка за подписването на дългосрочни договори за ток от "Белене".
Разбира се, има как на Втора атомна да се създаде пазар - с ускорено затваряне на въглищните тецове, предсрочно спиране на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" (които иначе би трябвало да се запазят до края на 40-те години), блокиране на строежа на новите мощности на тази площадка и на модернизацията на енергийната система в съчетание с отмяна на пълната либерализация на енергийния пазар.
Така Втора атомна ще работи с пълна сила, но пък битовите и индустриалните потребители ще се наложи да плащат доста скъп ток. "Доста" в смисъла на "двойно по-скъп". Това обаче ще са политически решения, които даже в България трудно биха могли да се случат лесно и незабелязано.
Какво още може да прави "Росатом" у нас
Макар Алексей Лихачов да споменава специално АЕЦ "Белене", всъщност руската държавна компания има поне още две опции за завръщането си у нас, които изглеждат по-реалистични.
"Росатом" има сериозни позиции в сферата на малките модулни реактори (ММР), като плаващата АЕЦ "Академик Ломоносов" е уникален проект в световен мащаб. Технологията, на която стъпват, е утвърдена десетилетия назад в ядрените подводници.
Фабрично произведените реактори РИТМ през следващите години ще заработят в централа в Русия, а има интерес към тях и в други държави. Този тип системи са по-евтини, по-бързи за внедряване (включително във вече съществуващи конвенционални централи) и с по-голям период между зарежданията (например 10 години).
Това е и причината ММР да са обект на интерес по целия свят, включително и за целите на центровете за данни.
Тук отново се връщаме край Белене. В края на миналата година директорът на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност към УНСС проф. д-р Светослав Спасов посочи в студиото на Money.bg, че площадката на Втора атомна е "изключително подходяща" за проекти с малки модулни реактори, тъй като са направени инвестиции и предпроектни проучвания.
Според него ММР капацитет може да се изгражда постепенно, вместо да се инвестират много време и пари в пълномащабна АЕЦ: "Ако има средства - например тази година за един малък модулен реактор от 100 MW, догодина може да има средства за още 100 MW, и така модулите да се подреждат един до друг, докато покрият нуждите на страната".
Дали "Росатом" виждат същия потенциал на същото място към момента не е ясно. Компанията не е поставена под санкции, но на практика са възможни доста затруднения на равнище ЕС около подобен руски проект. Има и друг важен фактор - работещи ММР има само в Русия и Китай, като технологията е обект на критики от някои експерти, според които тя създава по-опасни радиоактивни отпадъци и все още не е достатъчно сигурна в съвременния си вид.
Така стигаме и до най-малко вълнуващия, но и най-реалистичен сценарий за завръщане на "Росатом" в ядрената ни енергетика - поддръжката на старите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Части и експертиза от руска страна идваха и след избухването на войната в Украйна, но през миналата година се стигна до проблеми. Тогавашното правителство не даде дерогация за внос на компоненти и се стигна до няколко аварии заради използването на неоригинални.
През март 2026 г. служебното правителство възобнови доставките на руски части, но вероятно "Росатом" биха търсили възможност за разширяване на партньорството и в посока модернизация на различни системи - не само на поддръжката им. Все пак, както стана ясно V и VI блок поне в идните 20 години най-вероятно ще продължат да работят.
USD
CHF
GBP
