Не ми се мисли какво може да се случи, ако по някаква причина проектът за 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" не се реализира. Сценариите определено не са добри. Това заяви в студиото на Money.bg Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на Български атомен форум (Булатом). За момента обаче няма такива индикации. Той определи като силно позитивен сигнал развитието на проекта.
"На някои може да им се иска да станат по-бързо. Но реалността е такава. Очакваме да бъде анонсиран резултатът от текущия договор с консорциума Westinghouse-Hyundai за доставка на идеен проект за този проект, за тези два блока. Както и извършването на следващите стъпки, като някои от тях вървят паралелно", коментира още той.
Той посочи, че вече е поискано съгласие от Европейската комисия за изграждането на новите мощности, а паралелно се водят разговори на правителствено ниво за осигуряване на финансирането.
"Нещата не могат да станат по-бързо. Те изискват време, но се надяваме този път да няма прекратяване. Надеждата, че това ще стане, е много добре изразената политическа подкрепа за реализиране на този проект от почти всички партии, участващи в нашия политически живот", категоричен бе Георгиев.
По думите му в момента основната тежест в производството на електроенергия в България се носи от двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй".
Без нови блокове - внос на електроенергия
От Булатом вече са публикували изследване за развитието на енергийната система на България до 2060 година, което според Георгиев показва ясно, че без нови ядрени мощности страната няма да може да поддържа стабилен енергиен баланс.
"И там много ясно е казано нашето мнение, че без изграждане на още 2 ядрени блока с приблизително същата мощност (по 1000 мегавата), няма как да бъдат решени нещата", разкри той.
Причината е, че експлоатационният живот на 5-и и 6-и блок има ограничение във времето, а паралелно с това страната е поела ангажимент за постепенно спиране на въглищните централи.
"Животът на експлоатация в момента е 49-а и 51-ва година. Изграждането на 7-ми и 8-ми блок на същата площадка ще обезпечи де факто замяната на тези два блока", обясни експертът.
"В същото време обаче България е поела съответни ангажименти за прекратяване на експлоатацията на ТЕЦ-овете, чиято обща мощност е около 4000 мегавата. Затова нашата страна трябва да обезпечи замяната и на тези мощности", допълни той.
Според него именно затова трябва да се мисли и за нов проект на площадката в Белене.
"Наличието на една лицензирана площадка за изграждане на ядрени съоръжения в дадена страна като тази в Белене е невероятно богатство. Само по себе си лицензирането на ядрена площадка е много дълъг и много скъп процес", заяви Станислав Георгиев.
Има ли бъдеще за проекта "Белене"
По думите на изпълнителния секретар на Булатом въпросът не е дали ще има нови мощности, а кога ще се вземе окончателното решение. Дали ще се продължи вече спреният неколкократно проект, или ще се премине към друга ядрена технология, не е толкова важно. Същественото е, че това е въпрос, по който "България трябва да мисли някъде към 40-та година вече да почнем да мислим и реализираме още един проект на площадка Белене."
Оборудването в Белене не е остаряло
Гостът коментира и темата с оборудването, доставено за проекта "Белене", което в момента се съхранява на площадката.
"Фактът е, че то е на площадка Белене. Какво оборудване имаме там? Това е комплекс от оборудване за първи контур на два блока, което е доставено от Росатом и се съхранява по правилен начин на площадката", обясни той. Според него твърденията, че техниката е остаряла, не отговарят на реалността.
"Много хора казват: това оборудване вече е остаряло. Моето лично мнение е, че за остаряло оборудване в първи контур на една атомна централа не може да се говори", заяви експертът.
Той припомни, че при активната фаза на проекта се е говорело за експлоатационен срок от 60 + 30 години, в контекста на което оборудване на 15 години не може да се приема за старо.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
