В България около 45,5% от пенсионерите, а това са близо 937 хиляди души, получават минимална пенсия. Това е много сериозен процент, който говори за проблемите на системата. Това заяви в студиото на Money.bg проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет и бивш управител на две от най-големите пенсионно-осигурителни дружества.
Системата в България е "модерна по конструкция и замисъл", тъй като се базира на три стълба, които взаимодействат помежду си. Първият стълб остава основен и гарантира минимална пенсия, която удовлетворява основните потребности на преобладаваща част от обществото.
"Позитив е това, че имаме модерна като конструкция и замисъл пенсионно-осигурителна система, която гарантира минимален доход. В същото време, освен тези позитиви, са налице и сериозни негативи", поясни експертът.
Основните проблеми идват, че системата е "подвластна на политически решения" от една страна и от друга - разходопокривната система е "силно зависима от демографската ситуация в страната", поясни експертът.
Той подчерта, че проблемът с ниските пенсии често са резултат от минимални вноски, но също така са провокирани и от политическата практика.
"През годините многократно се взимаха решения, които, особено преди избори, генерираха увеличение на минималната величина на пенсията, заради това имаме толкова много хора на минималната пенсия.
Освен това те формираха една уравниловка, която провокира негативни тенденции във всяко едно отношение, но особено по отношение на това хората да имат интерес да се осигуряват", изтъкна експертът.
Той коментира още, че това е сивата икономика, която "сериозно компрометира връзката между внесени средства и получавана пенсия".
Справедливост през втори стълб
За разлика от първия стълб, във втория стълб връзката между вноските и пенсията е пряка и прозрачна, припомни гостът.
"Това, което си внесъл, това получаваш. Ако вноските са били по 3%, 4% или 5% през различните години, не може отведнъж да очакваш пенсия като от държавната система, където политическите решения често нарушават пропорцията. Там това, което си внесъл, след време това получаваш. Т. е. парите са функция на вноските, които си направил", коментира проф. Манов.
Експертът припомни, че идеята при въвеждането на 3-стълбовата система е била около 45-50% от пенсията да идва от първия стълб, 15-20% от втория и 10-15% от третия, а именно доброволното пенсионно осигуряване.
"За съжаление, стандартът не се реализира. Основната част от хората получават минимална пенсия, уравниловката е масова, а пенсионната формула е объркана. Това кара хората да се осигуряват минимално или да се насочват към инвалидни пенсии", обясни проф. Манов.
Системата смесва две функции
Според него държавната система смесва две функции - осигурителна и социална. "Държавата вече не само плаща пенсии за осигурителен стаж и възраст, но и извършва социални плащания. Това трябва да се отдели. Социалните плащания да отидат в социалното подпомагане, а НОИ да се фокусира върху осигурителните пенсии", категоричен е той. По думите му, отделянето на социалните плащания би намалило дефицита на НОИ с около 1/3, което е значително за бюджета.
Мултифондова система
От 2025 г. държавата започва да участва активно във втория стълб с допълнителни вноски, които до 2033 г. трябва да достигнат 8,5% от осигурителния доход, като 4,5% от тях отиват във втория стълб.
Същевременно се въвежда мултифондова система - динамичен, балансиран и консервативен фонд. Идеята е да се раздвижи инвестиционната политика на пенсионно-осигурителните дружества и да се осигури по-висока доходност чрез възможност за инвестиране в активи с по-висок риск, включително акции, корпоративни облигации и ETF-и, следващи водещите международни индекси.
"Бенчмаркът показва реалната доходност и конкуренцията на инвестициите, като вече не се разчита на минимална доходност, гарантирана от НОИ", уточни проф. Манов.
Експертът даде успешни примери от чужбина: в Нидерландия и Дания държавата гарантира минимална пенсия, а основните доходи се формират чрез професионално управляван втори стълб.
"Идеалният модел е държавата да осигури базова пенсия, а фондовете да генерират основния доход на пенсионерите. Така се гарантира справедливост и устойчива система", добави той.
По думите на проф. Манов подобна реформа би стабилизирала целия фиск на държавата, тъй като пенсионният сектор заема около 20% от бюджета, а фонд "Здраве" допълнително - около 8%.
"Основният проблем е нарушената връзка между това, което хората внасят, и това, което получават. Решението не е само във втория стълб, а в комплексна реформа на цялата система, включително отделяне на социалните функции и въвеждане на мултифондова структура. Това е пътят към прозрачна, справедлива и устойчива пенсионна система", заключи проф. Манов.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
