Съчетаването на работа с образование може да се окаже голямо предизвикателство, особено при липса на правилни политики за ефективно интегриране на младите на пазара на труда. Въпреки това, според проучване на Евростат, за 2024 година за заетостта сред учащите младежи (15-29 години), всеки четвърти от тази група комбинира двете начинания.
Къде е България на картата на Европа
България се нарежда сред европейските страни, в които най-малък процент от младите учат и работят едновременно - 6,8%. Тези стойности са с близо 19% по-ниски от средните за ЕС - 25,4%. След нас по този критерий се нареждат единствено Гърция (6,0%), Хърватия (6,4%) и Румъния (2,4%), като от статистическата служба уточняват, че информацията за първите две е с ниска надеждност.
Въпреки това, тези данни не обхващат работещите българи на възраст между 15 и 29 години, които не са част от формалната образователна система. Според данните на НСИ, през 2021 г. общата заетост в тази възрастова група е 36,5%.
Източник: Евростат
В другия край на спектъра са Нидерландия и Дания, със съответно 74,3% и 56,4% учещи работещи. В голяма степен това се дължи на държавни политики, които насърчават младежката заетост по време на периода на обучение. В Нидерландия те включват допълнителни финансови помощи (основна и допълнителна стипендия, наем, лихвоносен заем и за такси за обучение), както и програми за компенсиране на здравната застраховка (която е 1500 евро годишно).
Дания също предлага подобни помощи при определени условия, включително при бременност и болест.
На този етап от тях могат да се възползват и чуждестранни студенти, за които напоследък тези страни са особено привлекателни. Това може да се промени предвид намеренията на част от управляващите да предприемат действия за намаляването на броя им. Въпреки това, университетите не са съгласни с тези политики и изтъкват, че според данните на нидерландския статистически институт, всеки четвърти чуждестранен студент работи.
Над 40% по този критерий отбелязват и Германия, Австрия и Финландия. В проучването са включени още Исландия, Швейцария и Норвегия, като стойностите им са значително над средните - съответно 72,8%, 58% и 54%.
Процент неработещи и извън системата
Средният процент на "безработни млади хора във формалното образование, които са били на разположение за работа" в ЕС е 3,2. Интересното е, че водещите държави по този критерий до голяма степен се припокриват с първенците в предишния. Така, най-високи стойности имат скандинавските страни - Швеция (14%), Финландия (10%), Дания (9,6%) и Норвегия (8%). В дъното на класацията остават Чехия и Унгария с 0,8%, както и Гърция и Полша - с 1,2%.
Информация за България в тази графа липсва, което автоматично увеличава процента на младежите, които остават извън работната сила.
Разбивка на подгрупи
Най-голям процент от заетите лица в групата 20-24 години, които учат, са жените - 19,6%. Мъжете пък са 17%. Данните показват още, че над един на всеки десет младежи между 15 и 19 години, учи и работи.
Източник: Евростат
Интересно е, че процентът на младите, които не извършват нито една от тези дейности, се увеличава с нарастването на годините, като надвишава 6% при най-възрастната подгрупа. Най-висок е делът на незаети неучащи жени между 25 и 29 години (16,2%), като това може да е свързано с лични причини като създаването на семейство.
Данните на Евростат за 2024 година показват висок процент на работещи учащи млади хора в държави, които имат ефективна и целенасочена политика за подпомагане в подобни условия. Липсата на такава в България я позиционира сред последните страни по този критерий.
USD
CHF
EUR
GBP
