През последните две години тенденцията на "изтичане" на хора в активна трудова възраст от България се обърна и много повече са нашите сънародници, които се връщат от чужбина, за да работят у нас. Това заяви в студиото на Money.bg управителят на HR компанията CTeam Георги К. Първанов.
"Очаквам през 2026 г. да направим рекорд в тази посока", подчерта той.
Какво връща българите у нас?
По думите на експерта има няколко групи причини работещите зад граница българи да се връщат в родината. "Казват ни едно и също - не е това, което беше. Европа не е тази, за която сме мечтали. Първата основна причина (да се връщат) е, че България вече предлага много интересни кариерни възможности за развитие в различни области - във финансите, бързооборотните стоки и особено в индустрията", посочи Първанов.
И допълни: "Ножицата на заплащане в нетни изражения не е тази, която беше". Фактор тук е, че макар доходите у нас да са най-ниски в ЕС, данъците също са сред най-ниските и така нетното заплащане у нас вече не е толкова несравнимо с това в Гърция, Малта или Португалия.
"Третата група причини са чисто лични - носталгия, желание да бъдат със семейството си, да се върнат там, откъдето са", обясни експертът. По думите му появилите се нови възможности и намаленият финансов шок от завръщането са фактор за младите, докато носталгията по България е важен фактор за решенията на по-възрастните от Gen X и бейби бумърите, които пък са около пенсионирането си.
Източник: money.bg
С уговорката, че HR специалистите не създават "розов облак" и дават ясно да се разбере, че има още какво да се направи по отношение на инфраструктура, бюрокрация, електронно правителство и т.н., Георги К. Първанов отбеляза, че за много от прибиращите се у нас (особено след по-дълъг престой) са приятна изненада развитието на социалните пакети, относителната безопасност на големите градове в сравнение с тези на Запад, както и все пак по-добрия достъп до медицинска грижа.
Какво може да се подобри
Бизнесът у нас гледа с добро око на този тип кадри заради очакването, че те идват с трудови навици, владеене на чужди езици и технически умения на високо ниво. Има обаче и българи, които се връщат с цел те самите да станат работодатели.
"Основно се връщат българи, които търсят работа и реализация в България и около 10% са тези, които местят своя бизнес в България", обясни Първанов.
По думите му обаче "много рядко някой стартира от нулата" сред започналите бизнес завърнали се емигранти: "Търсят някакъв мост и някаква връзка със своите знания, умения и контакти от страните, от които идват".
В същото време експертът призна, че потокът е предимно от хора в по-универсалните бизнес области - няма вълна от завръщащи се лекари или специалисти в образователната сфера. Все още има и определен брой емигриращи от България особено в най-ниския сегмент на работническите позиции.
"Поради неяснотата на темата за личния фалит се оказва, че една много голяма част от българите, особено в сегмента на оператори и общи работници, седят за много малка разлика в заплащането в страни от Централна Европа - натрупали са бързи кредити тук, имат запори и седят за разлика от 100-200 евро за по-дълъг период или докато не отпаднат тези ограничения. Тези хора са страшно нужни на българския пазар на труда и трябва да се намери някакво решение", коментира Първанов.
Проблем ли е вносът от трети страни?
Докато броят на завръщащите се българи расте, същото се случва и с кадрите от държави извън ЕС, които българският бизнес ударно внася. През 2025 г. те са били около 50 000 души. Властта заговори за още по-голяма либерализация с цел да се задоволи гладът за кадри, но някои икономисти виждат в тази практика риск за заетостта на българите.
"Говорим за съвсем различни сегменти от пазара на труда. Такава опасност, т.е. чужденците да заемат позициите, които са подходящи за българи - независимо дали са от страната, или са такива, които се връщат, за момента е близка до нулата", е категоричното мнение на Георги К. Първанов.
По думите му "внесените" работници идват за най-тежката и нискоквалифицирана работа и тези позиции не са атрактивни за местните кадри. "По закон те имат равни права и би трябвало да получават еднакво заплащане и допълнителни придобивки с местните работници. Поне на теория и от това, което виждаме от нашите клиенти, идеята не е да се спестяват пари, а да се заемат позиции, за които физически липсват българите", подчерта експертът.
Допълнителен фактор е, че на нашата страна не се гледа като на финална дестинация - работниците от трети страни или искат да се върнат в родината си след края на договора, или отиват в друга страна от Западна Европа. Това не ги прави трайно решение за пазара на труда у нас.
Какви са най-важните стъпки, които един българин зад граница трябва да направи, за да се реализира успешно при завръщането си в България - гледайте във видеото!



USD
CHF
EUR
GBP