В края на януари, загрижен жител на окупирания украински град Мелитопол се свърза с местните медии с важна информация. Местният металообработващ завод е в окаяно състояние. Кадри, споделени от този човек, показват огромни дупки в покрива и прах от сняг по фабричния под и готовите автомобилни части, докато работниците се скупчват около огъня за топлина. Тези хора не са получавали заплати от два месеца, разказва The Moscow Times.
"Слуховете във фабриката носят, че тези, които напуснат, няма да получат никакви пари и не знаем къде другаде да се обърнем", коментира по-късно бивш работник в завода пред проруския медиен канал.
Хората трябва да работят, дори във военна зона. Но в окупирана Украйна това стана изключително трудно. Четиригодишното управление на Русия опустоши икономиката на район, който някога се смяташе за индустриален център на страната. Още малкото информация, която изтича, предполага, че работните места са оскъдни, индустрията е изчезнала и парите са трудни за намиране.
В регион, вече разкъсван от война, липсата на средства за осигуряване на храна само изостря ежедневните трудности, заявиха експерти и хора от региона пред The Moscow Times.
"Наличните работни места са насочени към нископлатени бюджетни сектори или роли, свързани с професията" и "независимият частен бизнес е изкупен, ограбен и превзет", казва Джейд Макглин, ръководител на програмата за Украйна и Русия в Центъра за държавност и национална сигурност към King's College London.
Тя описа ситуацията в окупираните региони като "системна деградация". "Като цяло хората са изправени пред нестабилна работа, просрочени заплати, деградирала инфраструктура и услуги, които функционират неравномерно и непредсказуемо", добавя Макглин.
Източник: EPA/БГНЕС
Въпросната огромна част от Източна Украйна до голяма степен беше поставена под руски военен контрол в първите месеци на войната. През есента на 2022 г. президентът Владимир Путин формализира незаконното анексиране на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области след серия от широко критикувани референдуми. Кримският полуостров беше анексиран през 2014 г.
По време на четирите години от войната Русия окупира около 20% от територията на Украйна в район, където се смята, че живеят между 3 и 5 милиона души.
Извън фронтовите райони, където прякото излагане на бойни действия ефективно е спряло нормалния живот, хората се смущават от бюрократична дисфункция и небрежност от страна на работодателите си. Тази есен и зима в град Бердянск заплатите на пристанищните работници бяха задържани повече от три месеца.
Прокуратурата на Запорожка област започна разследване и установи, че 41 милиона рубли (535 000 долара) трябва да бъдат върнати. Длъжностно лице беше "подведено под административна отговорност", но службата не разкри повече подробности за това какво е довело до инцидента.
На други места подобни истории се разиграват с шокираща редовност, като например служители на водоснабдителна компания, които не получиха заплати миналото лято в град Лисичанск, или през ноември руските медии съобщиха, че въглищните мини в Луганска област са на ръба на затварянето.
"Има емблематични сривове поради неспособността или нежеланието на Русия да осигури дори основни нива на инфраструктурна подкрепа отвъд военната", казва Макглин, визирайки конкретно инцидента в Бердянск. И това са само случаите, които стават публично известни.
В окупираните региони на практика няма независими медии, а жителите са под огромен психологически и идеологически натиск да не критикуват де факто правителствената администрация. Според хора от региона, заетостта в сектори, които не са финансирани от правителството - и следователно като цяло са извън обхвата на прокремълските медии - също може да се окаже ненадеждна.
"Ситуацията на пазара на труда е сложна и нестабилна", казва 32-годишна жена, живееща в окупиран регион, която отговаря на въпроси чрез посредник поради опасността да говори с журналист.
"Не успях да си намеря постоянна работа. Нивото на доходите е под средното."
Петро Андрюшченко, бивш съветник на кмета на Мариупол, вторият по големина град в Донецк преди началото на войната, каза, че това отчасти се дължи на отношението на Русия към региона "като към колония".
"Регионите нямат реална икономика. Те просто вземат това, което могат да вземат безплатно - нашите ресурси, нашето селско стопанство, всякакви неща."
Мъжът има предвид съобщенията, че Русия е стартирала мащабни предприятия за добив на ресурси, като например добив на въглища и желязна руда, използвайки конфискувани украински промишлени активи. Миналата година премиерът Юлия Свириденко, тогава главен икономически служител на страната, заяви, че Киев оценява стойността на природните ресурси в окупираните региони на 350 милиарда долара.
За Андрюшченко, който сега ръководи Центъра за изследване на окупацията, Мариупол представлява казус за проблемите, пред които са изправени по-широките окупирани територии. "Разбира се, магазините, ресторантьорските услуги и подобни неща работят", смта той.
Но много местни жители, с които все още поддържа връзка, са били затруднени да си намерят нова работа. Някога процъфтяващото индустриално производство изчезна в началото на войната след унищожаването на Азовстал, огромния стоманодобивен завод, който някога е наемал 11 000 души. Сега, казва той, хората се справят, "защото руският бюджет изпраща пари - и това е всичко".
Мрачното изобразяване на живота на място хвърля съмнение върху проектите на Москва за стимулиране на бизнеса и засилване на икономическите реалности. Това включва създаването на свободни икономически зони в окупираните региони през 2023 г., които са насочени предимно към намаляване на данъчната тежест за насърчаване на инвестициите и бизнеса.
Тези инициативи - и дейностите по добив - изглежда не правят много, за да компенсират огромните разходи за анексиране. Да не говорим за милиардите рубли, изтичащи от регионите строго за военни разходи. Окупираните региони редовно се нареждат сред най-големите получатели на субсидии от националния бюджет на Русия.
През 2026 г. всички те ще получат рекордно финансиране, от 78 милиарда рубли (1 милиард долара) за Донецк - вторият най-висок размер сред всички региони на Русия, включително окупираната територия - до 14 милиарда (183 милиона долара) за Херсон. Цифрите повдигат въпроси за това колко устойчива е руската окупация от финансова гледна точка.
"Тези региони очевидно получават повече от обикновения регион в Русия в процентно отношение, но по отношение на населението делът е малък, така че това няма да наруши бюджета на федералния център", коментира Татяна Михайлова, икономист и гостуващ професор в Penn State University.
Високата цена за поддържане на общите военни усилия вероятно е нещо, което Кремъл е готов да продължи да понася, каза Михайлова, дори ако последиците се усещат у дома.
"И така, в крайна сметка това ще понижи жизнения стандарт в цяла Русия", добави тя. "Въпросът е само на приоритети."
USD
CHF
EUR
GBP
