В България не е необичайно държавата да влезе в новата година без приет бюджет, подчертава Фискалният съвет в свой анализ. Законът за публичните финанси изрично допуска подобна ситуация и предвижда механизъм, който гарантира, че институциите няма да спрат да работят. А и практиката показва, че това далеч не е непозната ситуация у нас.
Нещо повече, това се случва по-често, отколкото обществото си дава сметка, припомнят от съвета. Още през 90-те години бюджетът закъснява 6 пъти, а в рамките на последното десетилетие подобни случаи дотук са 3. Като най-честа причина за това се изтъква политическата нестабилност, която затруднява сформирането на редовно правителство и приемането на навременна финансова рамка.
Какво се случва на практика?
Когато Парламентът не е одобрил нов бюджет до 1 януари, държавата преминава към временен режим на работа. Приходите продължават да се събират съгласно съществуващите правила, докато разходите се ограничават до равнищата за същия период от предходната година. Например, ако миналата година дадено министерство е похарчило определена сума през януари, през настоящата година то няма право да я надвишава, освен ако вече действащ закон не налага корекция.
Освен това разходите не могат да надвишават реално събраните приходи, а държавата може да поеме нов дълг единствено за рефинансиране на стар. Законодателят е предвидил и времеви хоризонт за функциониране в подобен режим: срокът е до 3 месеца, като период без действащ парламент не се брои. Ако до изтичането на този срок бюджет отново не е приет, Народното събрание трябва да вземе специално решение, което да удължи действието на временните правила.
Ситуацията не е нова
Исторически погледнато, последните години често поставяха държавата именно в такава ситуация. Бюджетът за 2022 г. се забави заради серия избори и краткотрайни парламенти, които затрудниха навременното внасяне на бюджетния проект. Новият кабинет встъпи в длъжност едва в края на 2021 година, а това остави недостатъчно време за подготовка на финансовата рамка. Затова парламентът прие Закона за държавния бюджет чак на 25 февруари 2022 г., а до този момент държавата функционираше по чл. 87 от Закона за публичните финанси.
Сходна е и ситуацията през 2023 година, когато страната отново премина през избори и работеше с служебно правителство. Проектът за бюджет беше внесен едва през април, далеч след законовите срокове, а окончателният закон беше приет в края на юли. За да бъде осигурена нормалната работа на институциите, Народното събрание този път одобри и специален удължаващ закон.
През 2025 г. държавата отново стартира годината без приета финансова рамка. Множеството избори и смяната на правителства забавиха внасянето на проектобюджета, а парламентът реши да приеме отделен закон за събиране на приходите и извършване на разходите до окончателното финализиране на бюджета. Той влезе в сила едва през пролетта на 2025 г.
Плюсове и минуси
Фискалният съвет отбелязва, че закъснението при приемането на бюджета може да има както положителни, така и отрицателни последици. От една страна, временният режим често води до по-строга фискална дисциплина - когато разходите са ограничени до "бюджетни дванадесетини", се избягват ненужни харчове, а планирането се базира на реални данни от предходната година.
От друга страна, подобно забавяне изпраща негативни сигнали към инвеститорите и международните кредитни агенции. Публичните инвестиции се забавят, усвояването на европейски средства се затруднява, а общините често изпитват недостиг на финансиране в първите месеци. В социалната сфера това може да доведе до отлагане на политики, индексации и реформи, което води до потенциално по-голям шанс от напрежение.
Като важен елемент Фискалният съвет поставя несигурността за бизнеса - докато няма приет бюджет, остават неясни параметрите на бъдещите данъчни и осигурителни промени.
USD
CHF
EUR
GBP
