Малко са били проектобюджетите, които са получавали толкова много и толкова остри негативни оценки още при самото си раждане, каквито получи проектобюджетът за 2026-а. По-скоро става дума за Консолидираната фискална програма, представена в Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-а 2028-а. Дори оценките за миналогодишната програма, макар и отрицателни, като че ли бяха по-щадящи от сегашните.
А в интерес на истината трябва да кажем, че фискалната програма за 2026-а в предложения от правителството вид е до голяма степен следствие от изпълнението на КФП през тази година. То е повече от плачевно, защото приходите бяха планирани нереалистично големи, не защото някой е вярвал, че ще се сбъднат, а за да оправдае на хартия ръстът на разходите - най-вече за пенсии и възнаграждения в публичния сектор.
Още тогава повечето здравомислещи икономисти и финансисти предупреждаваха, че това неминуемо ще доведе до увеличение на данъчно-осигурителната тежест и независимо от обещанията на настоящия финансов министър, това се случи. През 2026-а пенсионноосигурителните вноски ще нараснат с 2 процентни пункта, а данъкът върху дивидента с 5 процентни пункта. И това е само началото. Доколкото тези и други мерки за увеличаване на приходите по план трябва да увеличат постъпленията в КФП с 3.15 млрд. евро, те няма да са достатъчни за покриване на заложения за 2026-а годишен ръст на приходите, помощите и даренията, който е в размер на над 6.7 млрд. евро.
Казано накратко, проектобюджетът за 2026-а страда и то в по-голяма степен от същия порок, който видяхме в бюджета за 2025-а. А именно - приходите са нагласени на хартия така, че да покрият заложеното увеличение на разходите. Припомняме, че през 2026-а разходите ще нараснат с близо 7 млрд. евро - от 48.1 млрд. евро до 55.09 млрд. евро (48.5% от БВП) и за да бъдат те покрити със запазване на дефицит от 3% от БВП, е заложен ръст на приходите, помощите и даренията с 6,73 млрд. евро - от 44.71 млрд. евро на 51.44 млрд. евро (42.8% от БВП).
Проблемът е, че заложените за 2026-а планове за приходите са много трудно реализируеми, да не кажем химерични. Оставяме настрана станалото перманентно нарушение на правилото в Закона за публичните финанси, че разходите КФП не бива да надхвърлят 40% от БВП. Доколкото за това нарушение няма правна санкция, то ще продължи и занапред и това ясно се вижда в средносрочната бюджетна прогноза. Забравяме за разходите, чийто ръст никой не желае да спира, камо ли да намалява размера им. Въпреки че това е истинското решение за фискалната стабилност.
Съсредоточаваме се на приходите и веднага виждаме, че те са проблемни по 2 направления - като заложен ръст и като база, от която се изчисляват.
Започваме с общия размер на постъпленията, където влизат данъчни, неданъчни приходи, осигурителни вноски, помощи и дарения. При тях годишният ръст е 15%. На пръв поглед изглежда напълно реалистично, като се има предвид, че за 2025-а по този показател се очаква да бъде отчетен ръст от 21.4 процента. Очакванията обаче са едно, а реалностите могат да покажат съвсем други числа.
Според данните на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025-а в Консолидирания бюджет са събрани общо 59.75 млрд. лева, което по фиксирания курс прави 30.55 млрд. евро, или по 10.15 млрд. евро на тримесечия. Ако предположим, че през последното тримесечие в КФП влязат общо 10.15 млрд. евро, в края на година общите постъпления ще са 40.7 млрд. евро, а не 44.71 млрд. евро, както е в коригираната прогноза, на която стъпват плановете за ръста на приходите в хазната за 2026-а.
При този негативен сценарий постигането на заложеното за 2026-а увеличение на всички постъпления от 51.44 млрд. евро ще означава ръст от 26.39% при положение, че за 2025-а той ще е не 15%, а малко над 10.5 процента.
Двоен ръст изгледа ли ви реалистичен?
При най-големия данъчен приход - данък добавена стойност (ДДС), за 2026-а е заложен ръст от 30.07% - от 11.06 млрд. евро на 14.99 млрд. евро. Това очакване изглежда като бълнуване на наркотично зависим човек, като се има предвид, че през 2025-а независимо от всички усилия държавата успява да добута ръст на приходите по ДДС едва до малко над 14% (според данните за 9-те месеца на 2025-а). Откъде ще дойде това близо 2.5 пъти увеличение на ръста, при положение че се планира ниска инфлация и неголям ръст на световната икономика, а и ставката по данъка се запазва, не е ясно.
Освен това остава проблемът с достигането на заложените за 2025-а 11.06 млрд. евро приходи, които са база за изчислението на ръста за 2026-а. Може да се окаже, че те няма да прехвърлят 10 млрд. евро и тогава заложените близо 15 млрд. евро за цялата 2026 стоят напълно в сферата на психотропните халюцинации.
При другите приходи заложените ръстове са горе-долу в рамките на реалистичното, но, всички знаем, че има ли провал в ДДС, това значи или провал на целия бюджет, или много сериозно неизпълнение на капиталовата програма и задържане на други обещани плащания.
А след 2025-а натрупването на дългове по различни проекти ще е сериозно.
Всичко казано дотук ни връща към началото. А именно, че при прилагането на сегашния проектобюджет за 2026-а, през 2027-а ни очаква ново увеличение на данъчно-осигурителната тежест. И този път ще са или преките данъци, или ДДС.
А не е изключено да се сблъскаме и с първата процедура по свръхдефицит. Не забравяйте, че независимо от влизането ни в Еврозоната, не сме имунизирани от тази санкция.
USD
CHF
EUR
GBP
