Австрия официално пусна в редовна експлоатация една от най-амбициозните си инфраструктурни инвестиции - високоскоростната жп линия Koralm, включваща 33-километров тунел под Алпите. С това проектът, определян от агенция APA като "железопътния проект на века", се нарежда сред 6-те най-дълги жп тунела в света.
От неделя новата линия вече обслужва пътници между южноавстрийските градове Грац и Клагенфурт, като съкращава времето за пътуване от близо 2 часа до едва 41 минути. По трасето влаковете развиват скорост до 230 км/ч.
Цената на проекта надхвърля 140 млрд. чешки крони (приблизително €5,75 милиарда).
По-бързи връзки
Значението на Koralm далеч надхвърля националното. Новата линия се използва и от директната връзка на Чешките железници между Прага и Филах, град близо до словенската граница. Пътуването от чешката столица вече отнема под 8 часа, а според превозвача това са, заедно с влаковете Berliner, най-бързите и "истински експресни услуги" в мрежата му.
Ефектът се усеща и на по-дълги разстояния. Времето за пътуване между Виена и италианското пристанище Триест например намалява от около 9 на 6 часа, което значително подобрява свързаността на региона.
Източник: iStock
"Новата високоскоростна линия е най-големият социално-икономически експеримент на Австрия от повече от век", коментира пред Bloomberg икономистът Ерик Киршнер от института Joanneum в Грац. Според него проектът ще помогне за ограничаване на обезлюдяването на южните райони и ще даде силен тласък на индустрията.
Koralm засилва и ролята на страната като логистичен хъб по оста север-юг. Австрия вече е център за дистрибуция към Източна Европа за редица компании като големи ритейлъри, а новата линия допълнително укрепва тази позиция, според Киршнер.
Положителен ефект върху региона
Ефектите вече се виждат на местно ниво. Цените на земята около линията са скочили рязко, а според австрийски изследователи, цитирани от Bloomberg, населението в общините в близост до трасето може да нараства с до 3% по-бързо от средното за страната.
Австрия далеч не спира дотук. В момента се строи и базовият тунел Земеринг с дължина близо 30 км, който ще съкрати железопътното пътуване между Клагенфурт и Виена с още около 30 минути. Очаква се той да влезе в експлоатация след 5 години.
Най-мащабният от планираните проекти остава тунелът под прохода Бренер между Австрия и Италия. Проучвателният тунел вече е пробит, а подземната железопътна връзка трябва да заработи през 2032 г. при прогнозна цена от около четвърт трилион крони. Целта - прехвърляне на товарния трафик от пътищата към релсите и намаляване на задръстванията от камиони.
Австрийският модел на финансиране
Според Bloomberg успехът на Австрия се дължи и на специфичния й модел на финансиране - 6-годишни договори с анюитетни плащания. Така държавата на практика "ипотекира" строителството, а разходите се разпределят в дългосрочен план.
"Докато в Германия всяка година се спори за бюджета за железниците, ние не сме принудени да правим това", казва Франц Хамершмид от ÖBB. По думите му стратегическото решение за постоянни инвестиции е взето преди повече от 30 години - нещо, което много други държави не са направили.
Големите инвестиции обаче носят и рискове. През юни Fitch понижи кредитния рейтинг на Австрия. Страната е изправена пред комбинация от бюджетни дефицити, инфлация, слаб икономически растеж и неблагоприятна демография.
"Австрия е достигнала икономическа зрялост - стандартът на живот е висок, но за да се поддържа, са нужни нови източници на растеж", коментира икономистът Доминик Русинко от Patria Finance. Според него без структурни реформи или по-високи инвестиции съществува риск стандартът дори да се понижи.
Очакваните бюджетни дефицити от над 4% от БВП през следващата година поставят под въпрос темпото на бъдещите проекти. Икономистът Клаус Вайерщрас не изключва възможността част от тях да бъдат отложени, но предупреждава, че цената на бездействието може да е неочаквано висока.
USD
CHF
EUR
GBP
