Най-дългият железопътен тунел в света е "Готард" с малко над 57 километра. Открит е през 2016 година и свързва градовете Ерстфелд и Бодио в Швейцария. Едва осем години по-късно обаче нов проект е напът да го измести от челната позиция.
"Бренер"
Съоръжението ще преминава през алпийската граница между Италия и Австрия, като свързва градовете Фортеца и Инсбрук. Дължината му ще около 64 км, като ще надмине настоящия първенец със седем километра. Според проекта на места достига дълбочина от 1300 метра.

Източник: BBT SE
Тунелът ще се състои от две еднорелсови тръби, разположени на 70 метра една от друга. По план ще бъдат свързани с напречни проходи на всеки 333 метра, за да се осигури безопасност и възможност за лесна поддръжка. Дванадесет метра под тях ще преминава трети тунел, изкопан в началото на миналото десетилетие. Чрез него се прави предварителна геоложка оценка, включително изследване на разломни зони, напукани скали и високо водно налягане.
За пробиването на стабилните скали строителите използват тунелопробивни машини, а в по-непредсказуеми зони - пробивно-взривни методи. Един от най-трудните участъци е пресичането на река Исак, където инженерите прилагат техники за замразяване на земята, за да стабилизират речното корито преди изкопните работи.
За изграждането на тунела "Бренер" са предвидени 10,5 милиарда евро.
Стратегическа инвестиция
Проектът се финансира съвместно не само от Италия и Австрия, но и от ЕС. Причината за това е стратегическото местоположение на съоръжението. Тунелът ще свързва Скандинавския полуостров със Средиземноморието - ключов коридор на Трансевропейската транспортна мрежа. Маршрутът се използва от древни времена, но стръмният терен затруднява преминаването му, особено през зимата.
Според Billion Dollar Builds през коридора "Бренер" преминават около 2,5 милиона тежкотоварни превозни средства годишно. Това причинява сериозни задръствания, замърсяване на въздуха и натоварване на остарелите пътни мрежи.
Едновременно с това около 260 влака пресичат Алпите всеки ден. С изграждането на тунела се очаква тази цифра да нарасне до близо 660 влака дневно.
Целта на проекта е да превърне част от автомобилния транспорт в железопътен, като същевременно поднови влаковата инфраструктура. Проектиран е за скорости до 250 км/час за пътници и 160 км/час за товари. Очаква се новият участък да намали времето за пътуване от 105 на 35 минути.

Източник: BBT SE
Основните изкопни работи приключиха миналата седмица в присъствието на представители на ЕК, италианския премиер Джорджа Мелони и австрийския канцлер Кристън Стокър. По план останалите сегменти трябва да бъдат завършени до 2028 г., а тунелът ще бъде пуснат в експлоатация до 2032 г. Забавянето се дължи на сложния терен, екстремните дълбочини, необходимостта от хибридни методи за копаене и нарастващите разходи.
Въпреки ползите от изграждането на новия железопътен тунел, екоактивисти и неправителствени организации алармират за рискове като нарушаване на подземните води, замърсяване със строителни отпадъци и шум, както и увеличаване на въглеродния отпечатък по време на строежа.
Икономически ползи
Според експерти тунелът ще насърчи трансграничната търговия и туризма и ще даде възможност на местните граждани да пътуват между Австрия и Италия в търсене на работа. Проектът ще стимулира също регионалното развитие и създаването на работни места, както по време, така и след строителството.