Анна Ларсон е водещ експерт в управлението на отпадъците, устойчивото използване на ресурсите и кръговата икономика, с богат опит в създаването и прилагането на системи с реален екологичен ефект.

Тя има значителен международен опит в разработването на иновативни модели за кръгова икономика, които прилагат системни подходи за ограничаване на замърсяването и за по-ефективно използване на вторични суровини, получени от отпадъците от домакинствата.

Ларсон е магистър по публична администрация от Ягелонския университет-Краков в Полша и има специализация по управление на твърдите отпадъци от Норвежкия университет по наука и технологии в Трондхайм.

Депозитната система за връщане на опаковки от безалкохолни напитки (пластмасови и кенчета) предстои да бъде въведена у нас. Въпросната Депозитна система ще се прилага за използвани бутилки от безалкохолни напитки до 3 литра, както и кенчета. Целта е всички по веригата - производители, търговци, оператора на системата и най-вече гражданите - да са заинтересовани от участие в тази система и съответно връщане на празните бутилки, вкл. и заради т.тар. депозитна такса, която у нас е определана на 10 евроцента.

Как функционира Депозитната система в други държави и какви са препоръките за внедряването й в България, обяснява в интервю за Money.bg Анна Ларсон, директор "Развитие на кръговата икономика" в RELOOP.

Дeпoзитнaтa cиcтeмa зa вpъщaнe нa oпaĸoвĸи oт бeзaлĸoxoлни нaпитĸи (плacтмacoви и ĸeнчeтa) е въведена отдавна в Швеция. Г-жо Ларсон, може ли да кажете как преценявате, дали е устойчив модела и дали е имало междувременно някакви промени в Депозитната система?

Права сте, депозитната система беше създадена много отдавна, всъщност мога да кажа, че депозитната система за опаковки от напитки за еднократна употреба беше създадена още през 1994 г., т.е. преди над 50 години. И както повечето неща в Швеция, много е важно да кажа, че беше създадена въз основа на тясно сътрудничество и диалог меоду държавата и заинтересованата индустрия.

В началото моделът беше създаден, спазвайки принципа на съвместно действие между индустрията и търговците. Това беше изключително важно, точно защото имаше редици практични подробности, които трябваше индустрията и търговците да разрешат.

И безпрепятственото функциониране на депозитната система, всъщност дойде в резултат на успешното сътрудничество между индустрията и търговците, и практическите умения и опитата, който беше приложен при внедряването на модела.

Този модел беше повторен от повечето от европейските страни. Сега същият модел е "вплетен" в регламента за опаковките и за отпадъците от опаковки.

Нещо променили ли се междувремнно спрямо първоначалния вариант на функциониране на Депозитната система?

Принципът не се промени сериозно, т.е. рамката върху която стои моделът не се променила, както и организацията на депозитната система също не се е променила. Но разбира се, тя се разви след 1994 г., бяха включени допълнителни групи продукти.

Защото съвсем в началото не бяха включени пластмасовите опаковки, те бяха включени в последствие. А последното включване на нови елементи беше през 2023 г., когато добавихме опаковките от сокове.

Бихте ли казали, какъв е проблемът при Германия - страната с най-голямата икономика в Европа - с действието на Депозитната система?

В Германия всъщност нямат един единствен системен оператор (който да извършва организацията на депозитната система), при тях системата функционира на различен принцип.

Там всеки производител на напитки в пластмасови опековки и/или кенчета трябва да се споразумее с търговец "на дребно", т.е. те нямат междинен орган или оператор, който да събира данни и да борави с всички такси, които включва тази Депозитна система.

А има ли големи страни в Европа - които като България - не са въвели още въпросната Депозитна система?

Досега 18 от държавите в Европа, вкл. не членки на ЕС, са въвели Депозитна система при събиране на отпадъчни опаковки. От големите дължави в Европа, не въвели още Депозитната система, мога да спомена Испания. Там в момента са в процес на подготовка за изберат системен оператор за събиране на депозитите.

Другите две големи държави без депозитна система, са Франция и Италия. Бих казала, че за Италия не съм много голям оптимист, тъй като нещата с прилагане на европейското законодателство в тази област вървят малко по-трудно.

Франция обаче, е напълно ангажирана с "кръговата икономика", те дори приеха специален закон през 2020 г., и като част от този закон, е въвеждането на Депозитна система за събиране на отпадъците от опаковки.

Какво ще кажете за депозитната такса, която (ще) се дава на гражданите при предаване на използваните опаковки от безалкохолни напитки? За България тя е определена на 20 ст., респективно 10 евроцента. А в други държави какъв е размерът й?

По принцип размерът на депозитната такса трябва да мотивира гражданите да връщат празните опаковки. Обаче в този аспект, всяка държава трябва да изчисли индивидуално таксата, като има предвид фактори като брутен вътрешен продукти и покупателна способност на населението. Освен това, би трябвало и да съобрази други фактори, като избягване на риск от измами, предвид на това, че от съседни държави би могло да има някакво влияние.

Така че смятам, че 10 евроцента за България е съвсем подходящ размер на депозита (компенсацията).

Що се отнася до размера на депозитната такса в други държави, например: в Словакия е 15 евроцента, в балтийските държави е 10 евроцента, в Румъния - 12 евроцента.

Смятам че, в зависимост от икономическото състояние на съответната държава, трябва да се определи размера на депозита.

Г-жо Ларсон, какво най-общо ще препоръчате - въз основа на Вашия опит - за България при въвеждането на Депозитната системата, освен системния оператор да е частен?

Освен това което Вие споменахте, за мен е много важно, за постигането на добър резултат, системата да бъде добре проектирана, добре организирана, с добра инфраструктура и с добро наблюдение, т.е. мониторинг.

Според анализите, държавно управляваните системи биха застрашили постигането на по-добри екологични резултати, биха били по-малко финансово ефективни и не са съвместими с европейското законодателство. Европейският опит показва, че когато индустрията управлява депозитната система, тя е прозрачна, самофинансираща се и изключително ефективна по отношение на разходите.

Ще получаваме ли скоро компенсация за върнати празни пластмасови бутилки?

Ще получаваме ли скоро компенсация за върнати празни пластмасови бутилки?

Въпросната компенсация засега е определена на 20 ст. или 10 евроцента, независимо от големината на бутилката