Търговци и опозиция предупредиха: Мерките на властта може да надуят цените

Два законопроекта, целящи овладяване на цените и инфлацията, бяха приети на първо четене от временната комисия по бюджет и финанси към парламента.

Част от производителите застанаха зад текстовете, но представители на търговските вериги и опозицията обаче се обединиха около тезата, поне част от мерките рискуват да имат точно обратния ефект.

Какво предвиждат текстовете

Законопроектът за изменение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев от "Прогресивна България", въвежда забрана на "прекомерно високи продажни цени" - понятие, което ще важи за фирми в господстващо, но и в "съвместно господстващо положение". Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получава правомощие да налага временни мерки и глоби до 10% от годишния оборот на нарушителя.

Сериозен скок на инфлацията у нас за март, горивата са сред най-поскъпналите стоки

Цените на някои зеленчуци също са значително по-високи

Предвидено е и създаването на електронен регистър за проследимост по веригата на доставки на хранителни продукти.

Вторият законопроект - за изменение на Закона за защита на потребителите, забранява икономически необоснованото покачване на цени и задължава големите търговци да публикуват ежедневно до 07:00 ч. продажните цени на стоките от потребителската кошница. Законът влиза в сила на 9 август 2026 г. и се прилага до 9 август 2027 г.

Производителите: Крайно време беше

Браншовата камара на производителите на плодове и зеленчуци застана зад текстовете, като ги определи като "важна стъпка за по-справедлива пазарна среда за потребители и производители".

"В продължение на години Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ сигнализира за сериозни дисбаланси по хранителната верига, свързани с непрозрачно формиране на цените, нелоялни търговски практики, злоупотреба с пазарна сила и огромни разлики между изкупните цени на земеделските производители и крайните цени за потребителите", пишат от организацията.

Бизнесът: административният натиск ще вдигне цените

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, определи част от мерките като контрапродуктивни. Според него ограниченията, засягащи собствените марки на магазините - традиционно най-евтината категория - ще повишат разходите и съответно цените.

"Няма как по административен път нещо да се натисне надолу. Винаги има триъгълник цена, качество, наличност - когато един ъгъл бъде натиснат прекалено силно, ще се получи изкривяване в другите", каза Вълканов, цитиран от БТА.

Той изрази и резерви към регистъра за проследимост, тъй като подобна информация вече се подава към НАП, НСИ и БАБХ, а новото изискване ще генерира допълнителна административна тежест и рискове за търговската тайна.

Опозицията: грешни очаквания, скрити ценови тавани

Асен Василев от "Продължаваме промяната" заяви, че текстовете в Закона за защита на потребителите вече са съществували в Закона за въвеждане на еврото и не са спрели покачването на цените. Той критикува и разпоредби, които според него премахват презумпцията за невинност и третират компании като картел без доказана координация между тях.

"Абсурдно е държавата да определя ежедневно справедливата цена за милиони артикули. Този анализ обикновено отнема месеци и се прави за ограничен брой продукти", посочи Василев, предупреждавайки, че административната тежест може да предизвика ново покачване на цените.

Албена Георгиева, BILLA България: Задържаме цените, защото не целим краткосрочна печалба, а дългосрочно доверие

Поставяме сериозен фокус върху собствените марки, коментира пред Money.bg изпълнителният директор

Мартин Димитров от "Демократична България" добави, че законите създават "грешни обществени очаквания", тъй като реалното им приложение е отложено с месеци заради предстоящото приемане на наредби и методики. "Дадоха се грешни очаквания и обществото ще бъде много недоволно, когато разбере, че действащи антиинфлационни мерки няма", заяви той.

ГЕРБ-СДС ще подкрепи законопроектите на първо четене, но Владислав Горанов изрази скептицизъм. Той посочи, че голяма част от мерките не са нови, а подзаконовите актове отлагат реалното им прилагане с три до шест месеца. Горанов отхвърли и мотива, че еврото е главният инфлационен фактор, като посочи механичния ръст на заплатите и експанзионистичната фискална политика.

Положителни становища по законопроектите изказаха вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, земеделският министър Пламен Абровски и председателят на КЗК Росен Карадимов. Предстоят разговори със синдикатите и браншовите организации.

Текстовете тепърва ще влязат в зала.