Още в първите си дни новото редовно правителство на Румен Радев трябва да отмени постановлението на служебния кабинет на Андрей Гюров от 22 април 2026-а, с което се изисква ръководството на Българска банка за развитие (ББР) да открие процедура по намаляване на капитала на кредитната институция с близо 1.45 млрд. евро, а по точно от 2 625 781 150 евро на 1 180 613 634.77 евро.

Целта на това решение, по публичните изявления на самия Гюров е предоставените през 2025-а средства за увеличение на капитала на банката да бъдат върнати в бюджета и с тях да бъдат платени пенсии, заплати както и да се осигурят средства за изграждане на детска болница.

Това решение на служебния кабинет е меко казано вредителско, защото първо е неефективно и второ е опасно за финансовата и икономическа стабилност и репутация на България.

Какви са аргументите за подобни твърдения?

На първо място, нито един мажоритарен или едноличен акционер на банка, пък бил това и държавата, не може да реши току така да намали капитала й. Това може да стане автоматично само когато се покриват счетоводни годишни загуби.

Във всички други случаи се изисква изричното разрешение на компетентните надзорни органи - в случая БНБ и дори ЕЦБ, заради това, че сме член на Еврозоната. Според действащите нормативни правила надзорът се произнася по отправеното искане за намаляване на капитала 3 месеца след внасянето на всички необходими документи.

И тук е моментът да попитаме, когато е вземал това решение, служебният кабинет, искал ли е становище на БНБ, както би трябвало да направи? И ако е искал, какво пише в него?

Защото регулаторите се отнасят, меко казано, крайно негативно към подобни капиталови демарши, тъй като те пряко касаят правата на кредиторите на банката. А основен постулат на макропруденциалния надзор е, че регулаторът защитава правата на кредиторите.

Освен това, дори да допуснем, че БНБ и ЕЦБ разрешат исканото намаляване на капитала, следва определен законов срок от няколко месеца, в който кредиторите на ББР могат да предявят искания за незабавна изискуемост на своите вземания. Едва след като едни такива искания бъдат удовлетворени, или, ако след изтичането на законовия срок такива не бъдат предявени, капиталът може да бъде намален, а освободените пари да влязат по сметката на акционера - в случая държавата.

НО едва ли вече има съмнение, че дори БНБ да позволи подобна операция, държавата ще усети финансовия ефект от нея не по рано от половин година. А това означава, че подобна схема по никакъв начин няма да може да финансира недостига на средства в настоящия бюджет.

Само поради този факт въпросното постановление е неефективно.

Отделна, но много важна тема е, че финансирането на постоянно растящи бюджетни разходи като тези за пенсии и заплати с еднократен приход като средства от евентуалното намаляване на капитала на ББР е тежко порочна практика, създаваща трайни язви във фискалната дисциплина. Още един важен момент е, че подобен приход не може да бъде записан като бюджетен, както и средствата, с които бе увеличен капитала на ББР не бяха отчетени като бюджетен разход.

С други думи, дори и да получи тези пари държавата не може да ги използва за свиване на текущия дефицит. Те ще продължат да стоят във фискалния резерв, където се намират и в момента. Единствената разлика е, че правителствата ще могат да ги използват за покриване на разходите по обслужване на постоянно растящия бюджетен дефицит.

На второ място, както вече споменахме, при едно намаляване на капитала, всеки кредитор на ББР може да направи вземането си незабавно изискуемо. Тук ще обърнем внимание, че основният привлечен ресурс - около 1 млрд. евро, на ББР идва от големи международни банки като Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие към съвета на Европа, Китайската банка за развитие, Корейската банка за развитие.

Договорите, при които тези банки са предоставили заеми на ББР са директно обвързани с нивата на нейната капиталова адекватност и ликвидност. А разпореденото от служебното правителство намаление на капитала влияе силно негативно на тези два показателя. Достатъчно е само един от тези споменати кредитори да направи вземането си от ББР незабавно изискуемо, другите също могат да го последват.

Опасността за това е реална, тъй като в договорите има клауза, че нито един кредитор не може да бъде поставян в по-благоприятни условия от останалите. Стигне ли се до подобен сценарий, представете си как ББР и нейният акционер в лицето на държавата ще изглеждат в очите на световната финансова общност.

Да, ББР ще успее да плати всички свои задължения дори те да станат незабавно изискуеми, но това ще унищожи напълно кредитният й потенциал и възможността й да предоставя нови инвестиционни заеми на частни компании в подкрепа на държавни и общински инвестиционни проекти, както и да предоставя акредитиви по търговските взаимоотношения на стратегически за икономиката и сигурността на страната индустрии.

Защото всички тези финансови инструменти са свързани с нивото на капитала на банката. А въпросното постановление на служебния кабинет предполага той да бъде намален почти наполовина.

Именно по тази причина това постановление е опасно за стабилността на страната и незабавно трябва да бъде отменено.