Седнал във вилата си край езерото Люцерн, бившият дърводелец и настоящ имотен предприемач Боргер Боргенхауг признава, че цената на новия му швейцарски живот е висока - липсват му семейството и северното море. Но след затягането на данъка върху богатството в Норвегия той смята, че e нямал избор.
Новите правила ускоряват изтичането на местни капитали - стотици заможни норвежци променят местожителство си, за да избегнат ежегодното облагане, което същевременно укрепва социалния модел на страната. "Политическият климат в Норвегия става все по-негостоприемен за предприемачите", казва Боргенхауг пред Reuters, като коментарът е цитиран и от испанското издание Cinco Días, след като през 2022 г. се премества в Швейцария.
Норвегия има над век опит с данък върху богатството и силна култура на прозрачност - доходите и активите на гражданите са публични. Това я поставя в необичайна позиция спрямо други икономики, които обсъждат подобни мерки, като Великобритания, Франция, Италия и дори градове като Ню Йорк. Основната поука - част от богатите неизбежно ще напуснат страната, но ако базата на облагане е достатъчно широка, приходите остават значими.
Данъкът е 1% върху нетно богатство между 1,76 и 20,7 млн. норвежки крони (149 хил.-1,75 млн. евро) и 1,1% над този праг. През 2023 г. близо 672 хил. души, около 12% от населението, са го платили. Основното жилище се оценява за данъчни цели на една четвърт от стойността му, а акциите и бизнес имотите на 80%. На облагане подлежат и активи в чужбина, като дълговете се приспадат.
Напускането на страната обаче също струва скъпо - налага се данък при напускане от 37,8% върху нереализирани капиталови печалби над 3 млн. крони (253 хил. евро), включително върху растяща, но непродадена стойност на акции. През 2024 г. са премахнати и вратичките, позволяващи отлагане на плащането.
Това превръща бавния отлив на капитал в масово изтичане. Данни на консервативния институт Civita показват, че през 2022 и 2023 г. страната са напуснали съответно 261 и 254 души с активи над 10 млн. крони - над два пъти повече от обичайното.
От 400-те най-богати норвежци, по данни на бизнес списание Kapital, 105 вече живеят в чужбина или са прехвърлили богатството си на роднини там. В офиса на опозиционната партия "Социалистическа левица" дори има "стена на срама" със снимките им.
Данъкът върху богатството се превръща в ключова тема на изборите през септември, след които Лейбъристката партия отново идва на власт. Именно тя увеличава ставката и затяга правилата при напускане още в предишния си мандат.
Аргументите "за"
Поддръжниците разглеждат налога като инструмент за социална защита и ограничаване на неравенствата - особено след като през 2014 г. страната премахва наследствения данък. Въпреки огромното богатство от петрол и газ, Норвегия има строга фискална рамка - всички енергийни приходи се вливат във фонд за бъдещите поколения, а годишно се харчат само до 3% от неговата стойност. Това означава, че държавата трябва да търси други стабилни източници на приходи.
"Данъкът върху богатството прави личния данъчен модел по-прогресивен от данъка върху доходите сам по себе си", казва зам.-министърът на финансите Елен Рейтан. Приходите от този налог растат въпреки емиграцията и вече представляват 0,6% от БВП - значим дял, сравним с размерите на бюджетните икономии, които търси британското лейбъристко правителство.
Изследвания показват, че предприемачите имат достатъчна ликвидност за плащане и че най-голямата тежест пада върху най-богатите. Друго проучване дори свързва налога с по-голямо инвестиране в човешки капитал. Норвегия запазва позициите си като една от най-равнопоставените държави в света и сред водещите по бизнес среда. "Данъкът не възпрепятства пряко инвестициите или заетостта на фирмено ниво", казва проф. Роберто Яконо от NTNU.
Проучване преди изборите показва разделение - 39% подкрепят запазване или увеличение, 23% желаят намаление, а 28% - премахване. Правителството обещава нова широка данъчна реформа в следващите две години - но без да се отказва от данъка върху богатството.
Аргументите "против"
Критиците смятат, че моделът наказва местното предприемачество и отслабва националната база от компании. "Трудно е да конкурираш света с подобен данъчен режим", казва милионерът Кнут-Ерик Карлсен, който натрупва богатството си с рибено масло и по-късно се премества в Швейцария.
Норвегия облага капиталовите печалби, за разлика от Швейцария, а облагането на труда е над средното в ОИСР. Според изследвания около 40% от емигриращите са собственици на бизнес, а промяната в данъчните правила може да намали дългосрочното производство с 1,3%. Данъкът тежи особено върху основателите на стартъпи, които плащат налози върху стойност, преди изобщо да генерират печалба.
Истории като тази на технологичния предприемач Аре Троосдал, напуснал страната преди да изгради успешни компании в САЩ (сред които и приложението iHeartRadio), често се дават като пример как иновациите могат да "изтекат" заедно с капитала.
Венчър индустрията е слабо развита: инвестициите в рисков капитал спрямо БВП са наполовина спрямо Швеция и далеч под САЩ. Много наследници също напускат предварително, за да избегнат данъчната тежест - като Лорънс Офджел, който смята, че оставането му в Норвегия би застрашило семейния корабен бизнес по време на глобалната финансова криза.
Норвегия - уникален случай?
Засега нито една държава не следва норвежкия модел в пълния му вид. Франция отхвърли идеята за 2% данък върху богатство над 100 млн. евро и предпочете по-ограничено облагане през холдинги, което ще донесе около 1 млрд. евро. Великобритания също не планира официален данък върху богатството, но настоява най-богатите да допринасят повече. Италия тихо затяга режима за заможни чужденци.
Междувременно миграцията на капитал продължава. Норвегия вероятно ще загуби още 150 милионери тази година - значима цифра за държава с население 5,6 млн. Великобритания е на първо място по прогнозни напускащи богати хора (16 500), докато ОАЕ, САЩ и Италия са сред големите печеливши.
Анализаторите подчертават, че норвежкият модел е трудно приложим другаде заради специфичната му комбинация от богатство, социална кохезия и доверие в публичните институции. Но опитът му все пак показва ясно: данъкът върху богатството неизбежно води до сблъсък между фискалните цели и икономическите стимули.
"Без данък расте неравенството; с него намалява капиталът за стартъпи", казва проф. Яконо. "Политиката трябва да намери равновесието."



USD
CHF
EUR
GBP
Spotlight
на 07.12.2025 в 20:07:38 #1Бих искал моята снимка да е на "стената на срама" в офиса на опозиционната партия "Социалистическа левица"