Доц. д-р инж. Иван Митев е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК) от 2018 г. Завършил е инженерна геология и има докторска степен, специализирана в подземното строителство. А в момента е доцент в катедра "Подземно строителство" на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
Живеем във времена, в които суровините се превърнаха в геополитическа тема. Как се промени ролята на миннодобивната индустрия в контекста на енергийния преход и технологичната трансформация?
Ролята на миннодобивната индустрия не се е променила съществено, защото тя винаги е била пряко свързана с ключови стратегически сектори - енергетика, дигитални технологии, отбрана, по-скоро отново влезе във фокуса на внимание, както в началото на миналия век. И тогава, и сега суровините са инструмент на икономическа сигурност, а не само индустриален ресурс.
Енергийният преход увеличава търсенето на метали, освен като количество в днешното време и като вид, пример за това е лития. Традиционните метали като медта, който е основен елемент в електрификацията и без която не може да се осигури нуждата от разширяване на мрежите и внедряване на нови технологии, вече попада в обхвата на т. нар. критични суровини. Сходна е ролята на други метали и индустриални минерали.
Затова за България става особено важно да има ясно дефиниран списък със стратегически суровини и проекти. Без такъв инструмент е трудно да се води целенасочена политика - както по отношение на проучванията, така и при привличането на инвестиции.
Европейският акт за критичните суровини поставя акцент върху проучени и започнати проекти, а не толкова върху наличието на ресурси. Според Вас готова ли е Европа активно да отваря нови мини, предвид силния обществен натиск срещу подобни проекти?
Европа е в ситуация, в която няма много пространство за избор. Потреблението на критични суровини расте, а вътрешният добив изостава значително. Чрез регламента се поставят краткосрочни цели - възможно най-бързо да се подпомогнат проекти, които са близко до реализация, за да може част от потреблението да бъде покривано от вътрешен добив, преработка и рециклиране.
В момента Съюзът е силно зависим от внос, при някои суровини над 90%. Проблемът е, че между поставените цели и реалната готовност има разминаване. Процедурите за разрешаване на нови минни проекти в Европа често отнемат между 10 и 15 години. Това вече се разглежда като риск за индустрията и за енергийната сигурност.
Готовността на Европа ще зависи от способността ѝ да въведе по-ясни правила и да съкрати сроковете, без да се правят компромиси с контрола. В противен случай ще се запази разминаването между цели и реални резултати.
Говорейки за "ресурсна независимост", какви са шансовете на Европа да изгради своята автономия в сектора в следващите години? През какви конкретни мерки или стъпки минава това?
Пълна автономия е трудно постижима. Чрез регламента за критични суровини се дефинира друга цел - намаляване на зависимостите за осигуряване на определените суровини от един източник, извън ЕС. Пример за това са доставките от Китай.
Това, към което трябва да се стремим, е - на първо място развитието на вътрешния добив и преработка. Същевременно са необходими решения свързани със сроковете. И паралелно с първите две - интензивни геоложки проучвания. Темата отдавна се поставя от бранша, а изводите бяха потвърдени и в доклада на Европейската Сметна палата (ЕСП).
Все по-често се говори, че страната ни разполага с потенциал за добив на критични суровини. В същото време голяма част от геоложките данни са от десетилетия. Знаем ли с какъв потенциален ресурс разполага страната към днешна дата и доколко липсата на актуални проучвания ограничава развитието на нови находища?
Разполагаме с историческа база, която показва наличие на ресурси, но тя не дава достатъчна яснота за актуалния им икономически потенциал.
Липсата на такива проучвания е един от най-сериозните ограничители. Това е нещо, за което също говорим от години, и присъства в последния доклад на ЕСП - недостатъчната активност в геоложките изследвания води до невъзможност да се планират нови проекти и да се използва пълноценно ресурсният потенциал на страната.
Често казвате, че проблемът не е толкова в наличието на ресурси, колкото в липсата на подготвени проекти и последователна държавна политика. Какво липсва най-много в момента - национална стратегия, списък на стратегическите суровини, по-силна геоложка служба или по-работеща регулаторна среда, която да даде предвидимост на инвеститорите?
Липсва цялостна рамка, която да обвърже всички тези елементи.
На първо място стои необходимостта от официален списък със стратегически суровини за България. Това би определило посоката на развитие и би позволило да се приоритизират проучванията и инвестициите.
Този списък може да бъде развит в контекста на националната стратегия за развитие на минната индустрия, която съществува от 2015 година. Освен това трябва да има ясни послания и разбиране, че това не е само списък, а държавна нужда, стратегически избор - как България да подкрепи икономическото си развитие и да бъде конкурентоспособна в европейски и глобален план.
Има ли към момента реален интерес от международни компании към български находища? Какво най-често ги спира и какво би могло да ги мотивира да инвестират у нас?
По-скоро интересът на български и чуждестранни компании е проучването на терени в търсене на нови суровини, било то критични или такива, които да задоволяват потребностите на българската индустрия. Без да преминем тази стъпка, която се оказва сериозно препятствие, няма как да пристъпим към откриване на нови находища съответно това да доведе до икономически интерес за добив.
Да поговорим за енергийния преход в локален контекст. Може ли Маришкият басейн да има втори живот чрез добив на други суровини освен въглища?
Да, такава възможност съществува, но тя трябва да се разглежда внимателно и на базата на реални данни.
Темата стана по-видима през последната година, но по нея се работи от повече от пет години. БМГК и експерти от Минно-геоложкия университет успяха да променят начина, по който се гледа на въглищата - те вече се разглеждат не само като гориво, а и като възможен източник на суровини.
В момента се провеждат първоначални изследвания, които показват какъв е съставът на въглищата и дали съдържат елементи с потенциално приложение. Това е базов етап. След него трябва да се премине към детайлни геоложки проучвания, които да установят количествата и дали добивът е икономически оправдан.
На този етап може да се говори за възможност, която тепърва трябва да бъде доказана. Ако резултатите са положителни, това би отворило нова перспектива за региона - използване на съществуващата инфраструктура и експертиза за дейности с по-висока добавена стойност.
Значението за Маришкия басейн е пряко - става дума за запазване на съществуващите работни места и създаване на нови, което има отражение върху икономиката на Стара Загора, Хасково, Ямбол и Сливен. Реализацията ще зависи от резултатите от проучванията и от това доколко ще има подкрепа за подобни проекти.
Ако трябва да посочите най-големия проблем пред развитието на миннодобивния сектор в България днес - как бихте го формулирали? И ако трябва да определим една ясна национална цел в сектора, каква би била тя?
Ние от бранша неведнъж сме посочвали проблемите, които съпътстват нашата дейност. Сега виждаме, че ЕСП е установила същите проблеми, а именно:
Първо - геоложките проучвания. В Европа те са ограничени и остарели, а без интензивни проучвания няма бъдещ добив. Решението, което предлага ЕС - да се изготвят 5-годишни планове за проучване на суровини, макар и стратегически правилно, отново е пример за липса на връзка с реалността. Ето 3 години след приемане на Регламента и два кръга на приемане на проекти за стратегически суровини, голяма част от страните в ЕС още не са приели планове за проучване.
Второ - административните процедури. Пътят от търсене и проучване до реален добив преминава по няколко пъти през едни и същи институции, при сходни изисквания, но в различни етапи. Това създава затворен цикъл от съгласувания, който удължава сроковете и прави планирането на стратегически проекти трудно и несигурно.
Трето - липсата на ясно определени национални списъци за стратегическите суровини и политики за тяхното развитие, е също част от примерите за разрушена връзка между стратегия и реалност за индустриално развитие.
С други думи, за да съществува добивната индустрия в България, както и всички производства, свързани с нея след 2040 г., а това е целта, към която трябва да се стремим, са нужни 3 конкретни неща: да си проучим ресурсите, да можем в разумен срок да откриваме нови рудници, а това е възможно чрез изготвяне на национални списъци за стратегически суровини и проекти.
USD
CHF
GBP
