Китай е вложил над $120 милиарда в минно дело и преработка извън страната от 2023 г. насам, според доклад на австралийския мозъчен тръст Climate Energy Finance (CEF). Целта е ясна - осигуряване на суровини, ключови за електрически превозни средства, възобновяема енергия и индустриална декарбонизация.

Разходите са насочени към литий, мед, никел, редкоземни елементи и боксит - ресурси, които са от критично значение за глобалния енергиен преход. Авторите определят стратегията като "държавност на зелената енергия", при която Китай цели да доминира не само в добива на суровини, но и в целия производствен цикъл до батерии и промишлени материали.

Над $220 милиарда пък са инвестирани от китайски компании от началото на 2023 г. в производство на батерии, електрически превозни средства, енергийни мрежи и слънчева и вятърна инфраструктура, създавайки вертикално интегрирана система.

Тя укрепва позицията на Китай в нисковъглеродната икономика и намалява зависимостта от чуждестранни доставчици. Това дава контрол не само върху суровините, но и върху целия производствен цикъл до готовите батерии и промишлени материали.

Ситуацията в цифри

CEF оценява, че Китай контролира около 90% от световното рафиниране на редкоземни елементи, приблизително 60% от преработката на литий, над 70% от рафинирането на кобалт, повече от половината от световното производство на стомана и над 90% от катодните и анодните материали за батерии. Важно е обаче да се отбележи, че тези цифри се отнасят предимно до преработвателни мощности, а не до световния добив, и се базират на оценки на CEF, а не на официални международни статистики.

Голяма част от инвестициите се насочва към ресурсо-богати региони в Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. В Демократична република Конго китайските компании разширяват контрола си върху медта и кобалта, а в Индонезия инвестициите им превръщат страната в най-големия производител и преработвател на никел. Зимбабве и други африкански държави развиват литиеви мощности с подкрепа на китайски капитал.

Моделът обаче се променя - Пекин се отдалечава от подхода "Един пояс, един път" и все по-често си партнира с местните правителства за изграждане на преработвателни мощности, транспортна и енергийна инфраструктура, срещу дългосрочни споразумения за доставки. По думите на Тим Бъкли, съосновател на CEF, това съгласува целите на Китай с амбициите на страните да улавят повече стойност на вътрешния пазар и да ускорят собственото си индустриално развитие.

САЩ и Китай влязоха в остра конкуренция за металите на Африка

Държавите с двете най-големи икономики в света влязоха в остра конкуренция за металите на Африка

Те имат различни подходи за работа с местните минни компании

Стратегията се трансформира

Стратегията на Китай не е само за достъп до суровини - тя цели контрол над цялата верига на доставки, което му дава влияние върху цени, наличност и технологични пътища. Междувременно растящата пазарна мощ на Китай поражда тревога сред западните правителства и индустрията, които виждат риск за сигурността на веригата на доставки. Усилия като US Minerals Security Partnership и Европейския закон за критичните суровини се опитват да диверсифицират източниците, но засега мащабът и интеграцията на Китай са трудно достижими.

Според CEF възпроизвеждането на този мащаб и интеграция от други страни може да отнеме години, тъй като Китай комбинира държавно ръководство със добра скорост в дейността на частните фирми. Всичко това, подкрепено от мащабно финансиране, прави модела труден за конкуренция.