Китай искаше да реализира проекти за $400 милиарда в Иран — какво ще се случи с тях?

Месец след началото на американско-израелската военна кампания срещу Иран, Китай се изправя пред тревожна реалност: войната застрашава най-стратегически ценния му коридор по инициативата "Един пояс, един път" и поставя под въпрос стотици милиарди долари в планирани инвестиции.

Китай инвестира в Иран още от 2005 г., но отношенията придобиха нов мащаб след визитата на Си Дзинпин в Техеран през 2016 г. През 2021 г. двете страни подписаха всеобхватно стратегическо партньорство, с което Пекин пое ангажимент за дългосрочни инфраструктурни инвестиции от $400 милиарда и закупуване на ирански петрол на преференциални цени.

Търговията на Европа с Иран - кои страни правят най-много бизнес с Техеран? България е в топ 10

Търговията между Брюксел и Техеран падна до най-ниското си ниво от две десетилетия, но продължава

Целта беше ясна: да се превърне Иран в крайъгълен камък на китайската регионална стратегия — противотежест на американското влияние и врата към търговски коридори, достигащи до Африка и Европа.

Откакто на 28 февруари започна операция Epic Fury, китайските активи в ирански пристанища, железопътни линии и енергийна инфраструктура са изложени на нарастваща нестабилност. Особено болезнено е прекъсването на петролната артерия: към края на 2025 г. Китай внасяше около 1,4 милиона барела дневно от Иран — около 13% от общия си внос на суров петрол и до 90% от иранския петролен износ.

С фактическото затваряне на Ормузкия проток китайските рафинерии се изправиха пред незабавен дефицит от над един милион барела дневно. Над 46 милиона барела ирански суров петрол стоят блокирани в танкери в Южнокитайско море. Техеран успява да изнася, но несравнимо по-малко, отколкото преди войната.

Пекин беше започнал да трупа запаси предварително — вносът на петрол скочи с 16% през януари и февруари, диверсифицира енергетиката и транспорта си и все повече разчита на Русия, която увеличи доставките си с около 300 000 барела дневно. Но това е далеч от достатъчното: китайският внос от Персийския залив е поне двойно повече от руските доставки.

Икономическата конкуренция между ЕС и Китай навлиза в нова фаза – кой взима превес?

Мнението на анализатори от базирания във Вашингтон Институт за международни финанси

Загубите не са само енергийни. Китайски компании инвестираха в ирански железници, болници с общо близо 4000 легла, метросистеми, автомобилни заводи, минен сектор и магистрали. В рамките на "Цифровия път на коприната" те изграждаха умни градове с обществен Wi-Fi, мобилни плащания и е-управление, а под "Зеления път на коприната" — проекти за слънчева, водна и биогоривна енергетика. Сред всички страни, подписали споразумения с Китай по инициативата "Пояс и път", именно иранските проекти имаха най-висок потенциален коефициент на възвръщаемост.

Пекин вече е преминал от изчаквателен неутралитет към активна медиация, призовавайки всички страни да спрат военните действия. Но стратегическото уравнение, предупреждават анализатори, се е променило за една нощ. Затова и войната в момента засяга не само бъдещето на Иран или даже бъдещето на Близкия Изток - на карта са и глобалните амбиции на Китай.