Европейската комисия официално забрани използването на европейско финансиране за енергийни проекти с инвертори от доставчици в Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Решението, оповестено вчера, цели защита на критичната енергийна инфраструктура от кибератаки, които биха могли да предизвикат мащабни токови прекъсвания на континента.
"Идентифицирахме сериозни икономически рискове и заплахи за киберсигурността", заяви неназован служител на ЕК пред журналисти, уточнявайки, че оценката се основава на класифицирани и некласифицирани данни от множество държави членки.
Ограниченията са приложени без публичност за пръв път на 23 април по време на затворена видеоконференция и за тях е било съобщено първоначално от германското издание Der Spiegel.
Какво обхваща забраната
Мярката се прилага към всички основни инструменти за финансиране на ЕС, включително Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд.
Забраната покрива не само инвертори, произведени в изброените страни, но и продукти на компании, собственост или под контрола на субекти от тези държави. Тя се прилага и за съседни на ЕС региони, свързани с европейската електрическа мрежа, включително Северна Африка и Западните Балкани.
Инверторите са сравнително малък, но ключов компонент в съвременните енергийни системи — те конвертират и регулират потока на електроенергия от възобновяеми източници. Именно централната им роля в прехода към зелена енергия е породила опасенията за уязвимости при доставки от компании, свързани с правителства, считани за враждебни спрямо ЕС.
Знае се, че китайските инвертори се свързват с отдалечени сървъри в родината си, като официалното обяснение е свързано с начина им на функциониране и поддръжката. През миналата година обаче при американско разследване беше открита и недокументирана комуникационна апаратура в някои системи.
Опасението е, че в определена ситуация инверторите може да бъдат спрени дистанционно и така енергийните системи на цели държави да се сринат.
Китайските производители Huawei и Sungrow контролират над 220 гигавата от инсталирания соларен капацитет в Европа чрез тези устройства. Комисията оценява, че инверторите представляват около 5% от разходите при изграждането на мащабни слънчеви инсталации, а преминаването към алтернативни доставчици би увеличило общите проектни разходи с под 2%.
График и алтернативи
До 1 юли 2026 г. всички служби на Комисията трябва да преразгледат текущите дейности и да предложат как да интегрират новите ограничения. До 1 ноември 2026 г. вече финансираните проекти ще бъдат оценени и може да се наложи да изключат доставчици с висок риск или да въведат допълнителни мерки за киберсигурност.
От април 2027 г. новите договори ще включват ограниченията изцяло.
Въпреки доминацията на китайски производители с около 80% пазарен дял в световен мащаб, комисията е уверена, че пазарът може да се адаптира.
Алтернативни доставчици от Япония, Южна Корея, Швейцария и САЩ разполагат с достатъчен производствен капацитет. "Имаме силни сигнали от индустрията, че биха могли да увеличат капацитета си доста бързо", посочи еврочиновникът.
Пекин и Брюксел: нарастващо напрежение
Инверторната забрана е част от по-широката кампания на ЕС за намаляване на зависимостта от китански технологии. През януари Комисията представи проект за ревизия на Закона за киберсигурност на ЕС, който за пръв път би направил задължително премахването на телекомуникационното оборудване на Huawei и ZTE — компании с 33-40% дял от европейската 5G инфраструктура.
Китайското министерство на търговията вече подаде 30-странично становище до ЕК, предупреждавайки за реципрочни мерки срещу европейски компании в Китай. Китайската търговска камара в ЕС отхвърли твърденията за "превръщане на енергетиката в оръжие", призовавайки Брюксел да спазва принципите на технологичен неутралитет и недискриминация.
USD
CHF
GBP
